Ще успеем ли да съхраним икономиката
Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи.
Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни на фона на гласоподавателите, дали мандат на управляващите партии да излъчат кабинета, тези протести все пак дават ясен сигнал за акумулирането на съществено гражданско недоволство и този процес не бива да се игнорира и неглижира по никакъв начин.
Другата, дори по-важна криза, пред която сме изправени, е връхлитащата икономическа криза вследствие на COVID-19. След повече от два месеца локдаун в началото на годината цели сектори от икономиката ни бяха изправени пред ръба на фалита, а други регистрираха сериозни спадове в приходите. Това доведе и до неизбежните съкращения на персонал и временно прекратяване на планираните инвестиции от бизнеса, което ще рефлектира и върху свиване на брутния вътрешен продукт на страната.
Добавете към тези две кризи и възможността от нов локдаун през последните 3 месеца на годината вследствие на рязкото влошаване на епидемиологичната обстановка в Европа и България и ще разберете сериозността на ситуацията.
Всяка политическа криза неминуемо води до спад на стопанската активност в една пазарна икономика. Основната причина е необходимостта от страна на бизнесa и хората от воденето на предвидими и последователни икономически политики. В условията на политическа криза бизнесът ограничава своята инвестиционна дейност и спира да наема персонал. Замразява заплати и дори в някои по-тежки случаи прибягва до съкращения. Физическите лица от своя страна ограничават текущото си потребление в очакване на по-несигурни времена. Всички тези фактори водят до спад в брутния вътрешен продукт,
Ръст на безработицата и в крайна сметка икономическа рецесия
Факт е, че инициирането на процедурата по присъединяването на България към ERM II и Банковия съюз, както и договорените близо 30 млрд. евро от Европейския съюз от страна на управляващите за следващия програмен период в някаква степен успяха да притъпят общественото недоволство. Дали ще се стигне до ситуация, в която България изпада в тежка политическа криза, в голяма степен зависи от това дали управляващите ще подадат оставка в момента.
Аргументи за и против тази хипотеза има достатъчно. От една страна, всеки човек има конституционно право свободно да протестира и изразява активна гражданска позиция. Нещо повече. Това дори е наш морален дълг, защото по този начин сигнализираме управляващите за допуснати техни грешки в управлението на страната, които те ще бъдат принудени да коригират. Този процес води до утвърждаване на демократичните устои на едно общество.
От друга страна, не бива и да забравяме, че сегашният кабинет е подкрепен от близо 1,5 млн. гласоподаватели. Трябва ли едно правителство, независимо кое е то, да подава оставка, дори и при най-малкия обществен натиск?
В контекста на настъпваща през следващите месеци глобална икономическа криза и влошаваща се епидемична обстановка през есента не мисля, че това е оптималният и устойчив политически модел на управление, защото той ще доведе редица икономически, социални и институционални проблеми.
Крайното решение за излизането от политическата криза със сигурност е трудно и нееднозначно, но тук фокусът трябва да бъде изцяло върху съхраняването на българската икономика.
Защото независимо кой ще управлява държавата след следващите парламентарни избори, при една по-тежка политическа криза на него ще му бъде много по-трудно да управлява, от което ще пострадаме всички.
Втората криза, пред която сме изправени и която в голяма степен е неизбежна, е икономическата. В началото на месеца Европейската комисия представи актуализирана лятна макроикономическа прогноза, която препотвърди спада в българската икономика от 7,1% за 2020 г. спрямо 7,2% от пролетната прогноза.
Този спад обаче е по-нисък от прогнозния от 8,6% за еврозоната, което е и една от малкото позитивни икономически новини в последните месеци.
Икономическата ситуация е изключително динамична и тези прогнози ще търпят промяна. Голям негатив за родната икономика е фактът, че тази година летният туристически сезон реално ще се осъществява без туристи от Западна Европа и трети страни.
Това означава, че голяма част от хотелите по Черноморието ще разчитат предимно на български туристи, което далеч няма да бъде достатъчно да запълни легловата база и поради тази причина много хотели ще предпочетат да не отворят. В сектора на хотелиерството и ресторантьорството през 2019 г. са били наети 182 000 човека.
Под риск е поставен и зимният сезон, защото и там ще разчитаме предимно на родни туристи.
Друг утежняващ икономическата обстановка фактор е, че туристическият сектор подпомага редица други ключови сектори от икономиката като хранително-вкусовата промишленост, транспорта, търговията, сектора на услугите и други.
Тоест изправени сме пред реална ситуация от свиване на икономиката дори и над очакваните 7,1%. Антикризисните мерки за подпомагане на заетостта, като 60/40, оказват временно позитивно влияние върху пазара на труда, ограничавайки коефициента на безработица. Но те не може да продължат вечно, защото социалните системи няма да издържат.
Съществен позитивен фактор в икономическата обстановка е текущото състояние на банковия сектор. Проведените през миналата година от страна на ЕЦБ успешни стрес тестове доказаха, че
българският банков сектор е свръхликвиден и капитализиран.
Банките, обект на стрес тестовете, към момента покриват абсолютно всички изисквания на ЕЦБ, което отключи вратата на България към членството ни във валутния механизъм ERM II и Банковия съюз.
Друг позитивен фактор от банковия сектор е въведеният шестмесечен мораториум върху кредитите от страна на ЕЦБ.
Комбинацията от тези две обстоятелства в голяма степен ограничава възможността за развитието на негативен сценарий за банковия сектор, подобен на този от икономическата криза през 2008 г.
Дали в крайна сметка ще се стигне до по-тежка от прогнозираната от Европейската комисия икономическа криза, е
пряко обвързано с два ключови фактора.
На първо място, дали политическата криза в България ще се задълбочи, и второ, дали през есента няма да станем свидетели на влошаване на епидемичната обстановка в Европа, което да доведе до нови ограничителни мерки у нас.
В последните седмици ставаме свидетели на масово връщане на противоепидемичните мерки в САЩ и Европа, което означава, че вероятността от материализирането на този риск е напълно реалистична. В политически аспект предстои да видим, дали смяната на министри ще бъде достатъчна и ще потуши акумулираното обществено недоволство, или протестиращите ще продължат да искат оставката на кабинета “Борисов 3”.
