fbpx

Планетата на металите

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

Хората асоциират високотехнологичното и нисковъглеродно бъдеще с ВЕИ, батерии, електромобили и продуктите и услугите на Apple, Google, Tesla, Uber и Amazon, но ако се замислите какво представляват и откъде идват те, неизбежно стигате до рудника. Минните и металургичните компании по цял свят потриват доволно ръце – те вече виждат себе си, седнали на икономическия трон, до вчера заеман от добива на нефт. През 2020 г. това реално се случи – за първи път в историята печалбите на петте най-големи рудодобивни компании надхвърлиха тези на гигантите в добива на нефт и газ.

Последното е само еднократно явление – добивът на нефт и газ бързо си върна върховенството в приходите и печалбите – все пак той движи и топли света. Тенденцията за ръст на цените на металите обаче продължи и през 2021 г. През май месец станахме свидетели на абсолютни исторически рекорди на някои метали. Желязната руда достигна $230/т., а медта –$10,700/т. През октомври дойде редът и на алуминия, който за кратко премина границата от $3,000/т. Колко дълго ще продължи това и кой ще стигне най-високо?

Светът е изграден преди всичко от стомана, така че потреблението ѝ ще продължава да расте, а с него и добивът на желязна руда. Обаче находища има много, а Китай твърде силно доминира потреблението. Цените вече се сринаха на нормални нива под $100/т. и не очаквам през 2022 г. да видим нови рекорди.     

Медиите масово асоциират енергийния преход с металите, нужни за производството на батерии и електромотори като литий, никел, кобалт и редкоземните елементи.

Литият се вдигна много във втората половина на 2020 г. – от 40,000 до рекордните 200,000 юана на тон литиев карбонат. Потреблението расте толкова бързо, че добивът не може да го задоволи. Литиевите находища обаче са много и далеч от изчерпване, а непрекъснато се появяват и нови технологии за извличане, включително от обикновени глини. Литиево-йонните батерии засега не се рециклират, но се инвестират огромни средства в намиране на такива технологии. Засега цената на лития расте, но в дългосрочен план може да видим рязка корекция надолу.

Цената на кобалта се движи по подобен начин, като показа голям ръст през 2021 г. и днес се движи около $65,000 на тон, което все още е по-ниско от нивото му в началото на 2018 г. Glencore (25% от световната продукция) вдига съществено добива – от 27,000 т. през 2020 г. до 35,000 т. през 2021 г., а всички производители търсят начини за намаляване на използването на кобалт в батериите. Кобалтът обаче не се добива от собствени находища, а успоредно с добива на мед или никел, а на всичкото отгоре 2/3 идват от една страна – Демократична република Конго. Точно затова можем да очакваме сериозни проблеми със задоволяване на търсенето – цената вероятно ще продължи да расте и скоро ще видим нови исторически рекорди.

Никелът е сложен случай. Неговата цена растеше стабилно до март, 2021 г., когато достигна почти $20,000 на тон. Тогава обаче китайската Tsingshan заяви, че планира огромен ръст на добива в Индонезия в комбинация с възможност за производство на висококачествен никел (Клас 1) от нискокачествена руда. Това свали цената за дни до около $16,000/т, но за кратко. Днес пазарът отново е над $20,000/т. и упорито се движи нагоре. Прогнозите за потреблението на никел са такива, че растежът е практически гарантиран. Много е вероятно рекордите от $50,000/т. от 2007 г. да паднат, но не е ясно дали това ще стане още през 2022 г.

Редкоземните елементи са общо 17 различни тежки метала, които съвсем не са чак толкова редки в земната кора, колкото изглежда от името им. Напоследък се използват все повече за какво ли не, като най-критично се явява потреблението на неодим и диспросий в електромоторите. Находищата им са пръснати из целия свят, но преработката им се случва почти изцяло в Китай, заради високите нива на замърсяване на технологиите. Цената на неодима е на рекордни нива от почти 1,045,000 юана/т. Проектите за нов добив и преработка по света са толкова много, че ръстът на цената в един момент трябва да спре, но е малко вероятно това да се случи още през 2022 г.

Платинови метали (платина, паладий, родий, иридий, рутений) се използват основно като катализатори за различни процеси и машини и се движат в различни посоки. През първата половина на 2021 г. родият стигна почти $30,000/унция, но потреблението му е много нишово. Най-използван от групата е паладият, който също достигна рекордни нива от $3,000/унция, но заместването с платина в автомобилните катализатори го ограничава. Последната зависи много от реализацията на мечтите за водородно бъдеще – тя е неизбежна в електролизата, от която се очаква да се произвежда водород. Възстановяването на добива в Южна Африка и сривът в производството на нови автомобили срина цените им и днес те са много под рекордите. Бъдещето им не е лесно за определяне.

Алуминият е най-разпространеният метал и третият най-често срещан елемент в земната кора. Находищата са практически неизчерпаеми. Добивът му обаче изисква ужасно много енергия, а потреблението бързо расте в опит да задоволи нуждите на масовата електрификация и индустрията. Затова и цената стабилно пълзи нагоре – през месец октомври достигна $3,000/т. След това падна, тъй като Китай форсира добива на въглища и съответно производството на алуминий. Това обаче не е устойчиво. Смятам, че алуминият ще продължи да расте и през 2022 г. отново ще видим рекорди.

За калая не се пише и говори много, а той се явява критично важен за запояване на елементи в електрониката. Добива се почти изцяло Източна Азия, пазарът е в постоянен дефицит от няколко години, цената му вече достига рекордните $40,000/т., а изгледи за промяна няма. Големите частни минни компании дават много малка част от добива на калай – това в някакъв момент може да се окаже непреодолима бариера за западните компании. Калаят вероятно ще расте още и ще се добави към списъка с критични суровини, за които ще зависим изцяло от Източна Азия.

Човешката цивилизация се заражда в момента, в който хората успяват да извадят мед от рудата в скалите и да я превърнат в инструменти и сечива. Днес медта отново играе критична роля, защото освен за всякакви други приложения е нужна и в абсолютно всичко, свързано с производството, преноса, трансформация и потреблението на електричество. Точно затова всички прогнози предвиждат огромен ръст на потреблението на мед – от 25 млн. тона през 2018 г. до около 60 млн. тона през 2050 г. Мед на планетата има достатъчно, обаче ръстът на добива ѝ е практически ограничен от множество фактори – неслучайно стагнира в последните пет години. Бариерите пред увеличаването му са много – от падащите концентрации в големите мини, през малкото разработвани и почти пълната липса на новооткрити големи находища, до надигащия се ресурсен национализъм в Чили и Перу. Дори рекордните цени не са в състояние да променят картината, затова медта за мен остава абсолютен фаворит и непреодолимо препятствие пред енергийния преход.

Richard Adkerson, изпълнителен директор на Freeport-McMoRan, втората най-голяма медодобивна компания в света, го казва в прав текст: “Дори ако цените се увеличат двойно утре, Freeport не би могла да увеличи количествата в следващите пет години.”

За съжаление, сме изправени пред изненадваща и странна бариера – масово хората не осъзнават, че всичко идва от земята и се противопоставят на всеки отделен проект за добив. Това се очертава като най-силната спирачка не само пред мините и металургията, а пред цялостното развитие на човешката цивилизация. Защото при хроничен недостиг на суровини и енергия, търсенето и цените ще продължат да растат, а това ще ограничи възможностите ни да осигуряваме базовите потребности на хората на една все по-населена планета. Разбира се, най-много ще страдат най-бедните, които и днес нямат достъп до елементарни удобства като ток, топлина и чиста вода.

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

Споделете:
Default image
Боян Рашев
Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси. Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.