Писането на подобна статия е изключително трудно начинание, защото българската икономика наистина се развива добре през 2018 г. Коефициентът на безработица спадна до исторически ниски нива от 5,5% за второто тримесечие на годината. За съшия период от време средната работна заплата бележи устойчив растеж, а правителството прогнозира икономически растеж от 4,8% за 2018 г. Причините зад тези положителни тенденции в икономиката са много и разнородни, но може би най-важният фактор зад тях е икономическият подем, в който се намира глобалната и в частност европейската икономика. В подобен етап от бизнес цикъла интеграцията на българската икономика с европейската оказва в най-голяма степен своето позитивно влияние. Много по-важно обаче е до какви икономически ефекти ще доведат политиките, които кабинетът предприе през тази година. В настоящата статия съм се опитал да систематизирам най-вредните икономически политики на кабинета през 2018 г., които според мен ще оказват негативно влияние върху икономическия растеж, пазара на труда и инвестиционния климат през следващите години.
Безконтролно харчене на публични средства
Най-важният закон, който държавата приема всяка година, е държавният бюджет. В него управляващите залагат реформите, които възнамеряват да извършват през следващата година, структурата на разходите и начина, по който тези разходи ще бъдат финансирани. Бизнесът следи и анализира в детайли процеса на приемане на държавния бюджет, защото заложените в него реформи могат да окажат влияние върху инвестиционните му намерения. За съжаление в последните години ставаме свидетели на негативен тренд в публичните разходи. Преди няколко седмици Министерство на финансите публикува втория бюджет на този кабинет. В него става ясно, че кабинетът възнамерява да изхарчи рекордните 44 457 млрд. лева. Излиза, че за периода на двете години управление на ГЕРБ и ОП държавата ще изхарчи 7 688 млрд. лева повече спрямо 2017 г. Проблемите с това безконтролно харчене са няколко.
Тези пари се харчат в абсолютно нереформирани сектори от икономиката. В публичното пространство непрекъснато се повтаря мантрата за необходимостта от реформи. Всяка партия има своя визия за това кои са най-належащите реформи, които трябва да бъдат извършени. За мен обаче най-спешни реформи са тези, които намаляват размера и харченето на обществен ресурс при нулева и дори отрицателна икономическа ефективност и тези, които намаляват данъчната и осигурителна тежест, за да може всеки един от нас да има свободата сам да решава как да харчи парите си, а не политическата класа. Анализирайки структурата на държавните разходи в последните два държавни бюджета, ще забележим, че разходите за здравеопазване са нараснали с малко под 1 млрд. лева, разходите за пенсии отново с близо един млрд. лева, а МВР е получило 218 милиона лева повече без извършването на каквито и да било реформи, които да подобряват икономическата ефективност на публичните разходи. Общият размер на разхода за заплати на държавните служители също нараства с един милиард лева, като Министерство на финансите прогнозира увеличение с още един милиард за 2020 година. Със сигурност синдикатите и управляващите ще се обединят в лансирането тезата, че заплащането в публичния сектор изостава спрямо това в частния сектор. Това обаче е изключително повърхностна икономическа таза, защото игнорира разликите в производителността на труда в частния и в държавния сектор на икономиката ни и най-важното, че заплатите в публичния сектор идват от всички нас, данъкоплатците, и като такива имаме право да знаем на каква база се увеличава тяхното ниво, докато в частния сектор предприемачите формират нивото на заплащане на база производителността на труда.
Четейки тези суми, всеки данъкоплатец се пита напълно логичния въпрос – какво получаваме срещу тези пари? Сектори на икономиката като здравеопазване и сигурност са дълбоко нереформирани. Реалните структурни реформи в тези сектори се отлагат от вече над 10 години и тяхната нужда е повече от наложителна, защото в противен случай парите ни просто ще продължат да потъват в нереформираните социални системи. След първите две години от мандата на управляващите излиза, че на този етап нямат политическа воля да извършат така необходимите реформи, като възнамеряват да замаскират тази си слабост с постоянно увеличение на държавните разходи в изброените сектори на икономиката. Това обаче е изключително опасна и неустойчива стратегия за управление на публичните средства на една държава, защото в един момент парите просто свършват.
Друг съществен проблем, за който управляващите за съжаление на този етап не си дават сметка, е тоталната липса на икономическа логика при управлението на публичните разходи. Бизнес цикълът е неизменна част от всяка една пазарна икономика и икономическите кризи са неизбежно следствие от него, особено в условията на постоянни интервенции от страна на Европейската централна банка. В Европа вече над 10 години не е имало сериозна икономическа криза, което означава, че следващата криза неминуемо ще пристигне по-скоро, отколкото по-късно. Нейната дълбочина ще бъде функция на това колко дълго ЕЦБ ще поддържа лихвените равнища на непазарно ниски нива. Колкото по-дълго продължи този процес, толкова по-тежка ще бъде следващата икономическа криза. Лесно е да се харчат пари в момент като сегашния – висок икономически растеж, ниска безработица и високи доходи, когато лихвите, на които може да се финансира една държава с нашия рисков профил, са на достатъчно ниски нива, а високият брутен вътрешен продукт нараства устойчиво вече близо десетилетие. Проблемът в публичните финанси ще настъпи заедно с неизбежната икономическа криза. Тогава събираемостта на данъчни постъпления ще намалее и свиването на БВП няма да позволи на държавата да продължи поддържането на този постоянен тренд на високи публични разходи. Тогава управляващите ще трябва да предприемат редица действия.
Първото, което би трябвало да направи държавата, за да избегне генерирането на дефицити, е да прибегне към съкращения на работни места в държавната администрация, с което да се намалят разходите за заплати през централния бюджет. Това обаче ще доведе до политически негативи, които по правило политиците избягват.
Второто и най-логично нещо, което ще се случи, е опит за увеличаване на данъчната тежест, за да могат да се задържат нивата на публични разходи отпреди кризата. Това в условията на икономически кризи е невъзможно, защото по правило събираемостта на данъците спада, а увеличаването на данъчната тежест върху бизнеса, точно в тази фаза на бизнес цикъла, само ще забави процеса на възстановяване. В крайна сметка ще се формират бюджетни дефицити, които държавата ще трябва да финансира с дълг, и то на високи лихвени нива. Разумната (дясна) фискална политика, която кабинетът би трябвало да води в момента, е когато толкова години подред поддържаме висок икономически растеж, всякакви бюджетни излишъци, които държавата успява да реализира, да бъдат заделяни във фискалния резерв, за да може икономиката ни да бъде по-добре подготвена, по-устойчива и стабилна при настъпването на следващата икономическа криза. Това, че в момента формираме бюджетен излишък, не е аргумент за неговото моментално изхарчване, защото не отговаря на трудните въпроси, като на каква база се осъществява това харчене и какво ще се случи, когато икономическият растеж се забави и държавата вече не разполага с достатъчно ресурс за поддържането на раздутите публични разходи. Прогнозирането на това кога точно ще настъпи следващата икономическа криза е трудно начинание. Затова и не мога да се ангажирам с прогноза. Важният момент тук е да сме напълно наясно, че нейното настъпване е неизбежно и към момента държавата не изглежда да бъде подготвена.
Политическият аспект за неконтролируемо увеличаващите се публични разходи в последните две години е напълно разбираем. През 2019 г. предстоят минимум европейски и местни избори и няма нищо по-логично от това управляващите партии да искат да подсилят електоралната си подкрепа за тях. Влошаващ за ситуацията фактор е идеологическата разлика между партиите, които подкрепят кабинета. ГЕРБ все още се опитват да се маркетират като дясна партия, докато Обединени патриоти чисто икономически са лява коалиция. Тези дълбоки разлики за съжаление ще водят до генерирането на допълнителни проблеми във фискалната политика на страната.
Увеличаване на регулаторната тежест
Ниската регулаторна тежест е от фундаментално значение за ефективното функциониране на една пазарна икономика. Когато говорим за увеличаване на регулаторната тежест върху бизнеса, се има предвид желанието на държавата да прави много повече от нейната първична функция, а именно да защитава индивида от вътрешна и външна агресия и да защитава неприкосновеността на частната собственост. Тези два принципа за функцията на държавата са в основата на дясната икономическа идеология. Всяка законодателна инициатива на държавата отвъд тези функции се явява грубо вмешателство в процеса на ценообразуване с пазарни феномени като цени, ниво на заплащане, норми на печалба и т.н. Със своята пряка интервенция в тези пазарни феномени държавата задължава частния бизнес да извършва своята оперативна дейност по различен начин от този, който предприемачите биха предприели, за да задоволят нуждите на потребителите. По този начин всички действия, които държавата предприема, за да наложи регулации върху някой сектор на икономиката, разбиват връзката на върховенството на крайния потребител над предприемача, като държавата отнема част от силата на потребителя, която свободният пазар му е дала по един естествен път. Това винаги води до негативни ефекти в икономиката в средносрочен и дългосрочен план. Предприемачеството е явление, при което предприемачът е в непрестанен процес на оптимизиране на абсолютно всеки един оперативен процес от бизнеса си, за да може да предостави на крайния потребител стока или услуга с възможно най-високо качество, на възможно найниска цена, като в същото време цели да реализира печалба, която да го компенсира за поетия от него риск. Всички негативи от всяка една регулация, която държавата налага върху бизнеса, се поемат от крайния потребител, който в крайна сметка или трябва да заплати по-висока цена за продуктите, които потребява, или да получи по-ниско качество отпреди въвеждането на регулацията.
През 2018 г. станахме свидетели на редица действия от страна на държавата, които от днес за утре и без каквато и да било икономическа аргументация налагат тежки регулации върху цели сектори на икономиката. Всичко започна с една идея на НФСБ за регулации върху лотариите. В парламента беше входиран законопроект, който целеше налагането на регулации върху лотариите, изменящи целия бизнес модел на тези компании. Дейността на лотариите е наистина противоречива, защото често хората я бъркат с хазарт, но принципът за свобода на бизнеса не бива да пречи на рационалното мислене по чисто икономически казуси. Основният аргумент срещу този проектозакон беше, че той отваря вратите за все повече и повече регулации от страна на държавата. За съжаление така се и случи. Месец след това ГЕРБ увеличи акциза на бездимните цигари IQOS на Philip Morris. С това си нелогично действие кабинетът неочаквано наложи върху бизнеса данък, който дори не беше заложен в бюджета за 2018 г. В тази ситуация производителят постфактум е изправен в ситуация, в която трябва да увеличи продажната си цена или да работи на загуба. В крайна сметка увеличаването на акциза беше поето от крайния потребител, който беше поставен в ситуация, в която, ако иска да потребява този продукт, просто трябва да заплати по-високата нова цена.
Връх на икономическото безхаберие през 2018 г. обаче бяха внесените от Обединени патриоти законодателни промени, с които на практика се цели установяването на ценови контрол върху търговците на стоки от първа необходимост. Състоянието на икономиката на Венецуела в момента е един прекрасен пример от нашето съвремие, който много ясно показва какъв е крайният ефект от въвеждането на ценови контрол.
При свободния пазар цените на продуктите служат като ориентир на потребителите и производителите за потреблението на даден продукт. За предприемачите цените показват дали сега е добър момент за влизане или излизане от определен сектор на икономиката. Важна икономическа зависимост е, че сектори с по-високи от средните за икономиката норми на възвращаемост на капитала привличат предприемачите, а такива сектори с по-ниски норми на възвращаемост биват избягвани. От страната на крайния потребител ниските цени са сигнал, че сега е удачен момент за купуване на определени продукти и услуги. Може би най-важният икономически постулат гласи, че високите цени обезкуражават потребителите от купуването на определени продукти или просто ги карат да търсят техни заместители, докато по-ниски цени стимулират потреблението. Този процес в крайна сметка води до установяване на равновесно ценово равнище, което е изцяло следствие от свободното функциониране на пазарните сили на търсенето и предлагането, а не от държавните регулации. С вмешателството на държавата в свободния пазар, чрез въвеждането на ценови контрол, този ефективен координационен механизъм бива нарушен. Изкуствено наложената ниска цена води до по-високото търсене от това, което към момента производителите имат техническата възможност да задоволят. Когато потреблението надвишава предлагането, при равни други условия, производителите покачват цените, за да могат да задоволят повишеното потребление. В ситуацията, в която има въведен държавен ценови контрол, това не може да се случи, защото държавата със закон е забранила покачването на цените на продукти от първа необходимост. Този проектозакон на Обединени патриоти ще доведе до недостиг на стоки от първа необходимост, като по този начин ще ощети точно тези социални групи, които се опитват да защитят.
Добрата новина е, че подобен абсурден закон едва ли ще бъде гласуван, защото най-малкото противоречи на куп европейски директиви. Проблемът тук обаче е, че подобни вредни закони изпращат негативни сигнали към бизнеса, който е поставен в ситуация, в която да очаква всякакви икономически безумия от държавата. Политическият прочит от въвеждането на тези регулации е пределно ясен. Всяко правителство, коетосе опитва да регулира повече и повече аспекти от пазарната икономика, е ляво. Дясната икономическа политика по правило е такава, която промотира свободата на бизнеса, която отвърза ръцете на предприемачите да създават стойност при минимално вмешателство от страна на държавата в тяхната оперативна дейност. Високите нива на административна тежест в дългосрочен аспект винаги водят до отлив на чуждестранни и местни инвестиции и до свиване на икономическия растеж.
Постоянно увеличение на осигурителната тежест
Несъмнено една от най-вредните „реформи“, които правителството е заложило в Бюджет 2019, е предложеното увеличение на максималния осигурителен доход от 2600 лева на 3000 лева. Като човек, който е завършил магистратура в Англия, с огромно удоволствие наблюдавам процеса на връщане на все повече мои познати в България. Основна причина зад този процес, от една страна, са високите данъци и високият стандарт на живот там, и от друга повишаващата се средна заплата в България, ниската осигурителна тежест и ниският стандарт на живот тук. За икономиката на страната това е един структуроопределящ процес, защото в работната сила се вливат хора с образование и кариера на Запад. Вдигането на максималните осигурителни прагове ще ощети най-много точно тези членове на обществото, които са високообразовани, квалифицирани и с висока продуктивност на труда. Увеличението ще засегне пряко близо 150 000 човека, което означава, че тези хора ще бъдат принудени да платят над 91 млн. лева по-високи данъци през 2019 г. Това е естествено продължение на една негативна тенденция – през 2018 г. правителството направи същото чрез увеличаване на минималните осигурителни прагове.
Ако вдигането на максималните осигурителни прагове в крайна сметка бъде гласувано и прието, това ще бъде изключително грешно стратегическо решение за ГЕРБ. Основната електорална подкрепа, която партията има, е заформящата се средна класа в България. Прекият ефект от вдигането на осигурителната тежест върху средната класа ще е да плати 91 млн. лева повече данъци, които иначе щяха да останат в нея.
В момента, за съжаление, в българската политика липсва истински дясна партия. Партия, която да има политическата воля да извърши така необходимите тежки структурни реформи, които са наложителни. Партия, която да намалява размера на държавата, а не да го увеличава след всяка изминала година. Партия, която да дерегулира, а не да се намесва грубо в пазарни феномени, като по този начин нарушава ефективното функциониране на свободния пазар. И може би най-важното – партия, която да не увеличава данъчната и осигурителната тежест за хората и бизнеса, за да могат те свободно да разполагат с парите си.
Тази статия е част от нашия “Годишникъ” за 2018 година. Ако не сте получили печатно издание, можете да свалите напълно безплатно пълната дигиталната версия тук.
