Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е основният замърсител на въздуха“ – абсолютно невярно, но широко използвано послание, целящо да създаде жизнено необходимия на политиците образ на ултимативното зло, срещу което да се борят на всяка цена. Тогава внимателно изчетох целия урок по „Замърсяване на въздуха“, за да открия, че е буквално изграден от полуистини и идеологически внушения.
Днес, бруталното използване на наивността, масовите „климатични стачки“ на тийнейджъри в Западна Европа, широката подкрепа сред най-младите за всякакви “динени” сделки и утопии и все по-масовото душевно разстройство, наречено „екологична скръб“, ясно показват колко далеч е стигнал процесът по промиване на мозъци, благозвучно наречен „екологично образование“.
В България махалото прелетя от единия до другия екстремум особено бързо. В края на 80-те димящият комин беше символ на напредъка на народното стопанство, а екологичното ни образование се свеждаше до основи на екологията в най-тесен смисъл на думата. Посланието беше „Човекът ще победи природата!”
Днес с нахлуването на модерните каузи в училищата, почти към всеки урок ще намерим обяснение как някаква човешка дейност вреди на природата и трябва да бъде ограничавана, ръстът на населението е в основата на проблема, а посланието е „Природата няма нужда от хората!“
И двата гореописани варианта са еднакво безумни и вредни – както за хората, така и за природата. Спешно имаме нужда екологичното образование в училищата да бъде поставено на рационална основа, за да не произвежда образователната ни система кафяви или зелени зомбита.
Всичко започва с базовия, непознат за 99% от хората, исторически факт:
Състоянието на околната среда, ресурсната обезпеченост и способността за защита от природни бедствия на човечеството непрекъснато се подобряват!
Ако не ви се четат учебници по история на състоянието на околната среда, хвърлете поглед върху данните в сайта Our World in Data – ще се шокирате колко голямо е разминаването между възприятията и реалното положение. Прилагам само един пример – данните за глобалния спад на заболеваемостта, свързана със замърсяване на различни компоненти на околната среда в периода 1990-2015 г. (на графиката).
Напредъкът се дължи на смесица от взаимно свързани процеси, които днес асоциираме с раждането на капитализма, енергийната и индустриална революция от XIX век до съвременните технологични пробиви. Движи ги свободата – свободни хора, които искат да живеят по-добре и осъзнават личната си отговорност и свободен пазар, който безмилостно наказва всяка неефективност, създава нови технологии и решения за всеки проблем и осигурява богатството, което ни дава възможност да искаме, можем и очакваме повече, вкл. да налагаме все по-стриктни стандарти и регулации за замърсяване и природозащита.
Горното би трябвало да промени цялата философия на екологичното образование. От вменяващо вина за съсипването на планетата и търсещо светлото бъдеще в пещерите от тъмното минало, то трябва да се превърне в рационално описание и обяснение на исторически и настоящи проблеми, решения, постижения и възможни стъпки напред. Екологичното образование трябва систематично да разбива мита за „благородния дивак“, който живеел „в хармония с природата“ и точно затова средната продължителност на живота му не надхвърля 30 г. То трябва да създава навици, които са важни за живота в човешкото общество като това да си изхвърляме боклука на определените за целта места. То трябва да учи, че за да живеят милиони хора добре в един град, има нужда от правила, които се отнасят за всички и не е зле да ги спазваме. То трябва да учи на уважение към живота на всяко същество, но и да приема факта, че милиони животни се отглеждат с единствената цел да служат за храна.
Ето и няколко съвета за адекватно екологично образование в училищата:
Математика: Децата трябва да имат представа от мащаб и да осъзнават значението на разликите в порядъците и мерните единици.
Физика: Децата трябва да знаят, че слънцето редовно залязва, вятърът често не духа, гравитацията дърпа все надолу, термодинамиката пречи от нищо да създаваме нещо, а енергия и енергетика са доста различни неща.
Химия: Не е зле предразсъдъците към разни вещества да бъдат разбивани, а децата да научават, че понятия като „замърсяване“, „отрови“, „токсини“ са винаги относителни. Дозата прави както лекарството, така и отровата.
Биология и екология: Да, естественият подбор наистина работи и не, популационните закони за животните не важат за хората. Защото можем да създаваме и разменяме.
Икономика: Да, за да разбират децата какво се случва и как може да се реши екологичен проблем, те трябва да познават основните закони на пазарната икономика – тази, която описва и предсказва реалното поведение на свободния индивид.
Производствени процеси и вериги: Децата трябва да знаят откъде идват енергията, металите, минералите, храните – обяснявайте, показвайте, развеждайте ги! Днес, те не правят връзка между лаптопа си и медната мина, между светлината вкъщи и ТЕЦ, между храната в чинията и свинефермата. Още по-малко пък знаят как функционират всички тези неща. Чували са само, че са лоши и живеят с красивата заблуда, че можем и без тях.
Няма перфектно решение: Всяко решение на екологичен проблем е с цената на странични ефекти. Важното е те да имат по-слабо отрицателно въздействие върху качеството на живота ни. Опазването на околната среда е сложно – не се опитвайте да опростявате нещата с цел да бъдат лесно заучени. По-добре създавайте умения за рационално и критично мислене чрез обсъждане на взаимовръзки и потенциални ефекти.
Вдъхновяващи истории: Поставяйте нетрадиционни въпроси като „Как са спасени китовете?“ или „Защо в Европа днес има много повече гори, отколкото през XIX век?“ И ще видите колко неочаквани отговори ще получите.
Зелените герои на човечеството: Споменава ли се името на Норман Борлаг, бащата на Зелената революция, в някоя българска гимназия? И ако да, то в каква светлина?
Добро срещу зло: Не, не можем да вменяваме качества или морални категории на различни вещества, газове, видове организми или цели индустрии. Те не са лирически герои.
Съзидание срещу разрушение: Модерното екологично образование издава присъди. Съзидателното действие, което изхранва милиарди души и стои в основата на цивилизацията бива заклеймено, а ирационалната съпротива срещу него бива издигана в култ. Има огромна разлика между информирано гражданско общество и озверяла тълпа, готова да подложи всичко, което не разбира, на Народен съд.
Бъдеще: Днес, екологичното образование разказва истории за провали и унищожение, внушава страх и травмира. А новото поколение има нужда от позитивни очаквания и стремежи за живота и бъдещето. Дайте му ги!
Бележка: За целите на този материал използвам понятията „екологично образование“ и „образование за околната среда“ като наложили се в масовата употреба синоними, макар че науката „екология“ има доста по-тясно значение.
Оригиналният текст е публикуван в сп. Мениджър на 12.04.2019 г, но аз няма да се уморя да го припомням в началото на всяка учебна година! 
*Текстът е от фейсбук профила на автора
