fbpx

НОВО

Крайноляв метеж или бунт срещу разсизма?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Теодор Димокенчев, коментира метежите в САЩ и причините за тях. Можете да видите пълните участия при Крум Савов в “Крум Савов Live”, при Асен Генов в “Контракоментар” и при Ивелин Николов в “Политиката под...

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Вакуумът след Мая Манолова, сълзотворният газ на Копейкин и търговията с болка

Време за четене: 4 мин.

Помните ли как по време на кампанията за местни избори Мая Манолова никнеше отвсякъде, протестираше с всички протестиращи и пъчеше гръд на барикадите? Блокираше шосета и ковеше синдикати. И всичко това от морална неспособност да гледа страданията на ГРАЖДАНИТЕ. От болка, от състрадание. Но не успя да спечели изборите и болката и състраданието изчезнаха. Нека нейните привърженици не съжаляват, нека не се чувстват изоставени – и да беше спечелила изборите, болката и състраданието пак щяха да изчезнат.

Представяте ли си какво щеше да бъде, ако водната криза в Перник се беше разразила преди местните избори? Тогава Мая Манолова сигурно щеше денонощно да виси прикована като Прометей към язовирната стена и воплите ѝ да огласят медийното пространство. Но дойдоха други времена и бившият омбудсман вече не яде хляб и сол от една паница с народа.

Природата вакуум не търпи (освен в някои човешки глави) и оглушителното отсъствие на Мая Манолова спешно беше компенсирано от присъствието на друг приятел на народа и борец за неговите правдини – кандидатът на БСП за кмет на Варна Костадин Костадинов, известен още като Костя Копейкин.

(б.ред. В крайна сметка Костадин Костадинов не беше издигнат от БСП за кмет на Варна, макар той да беше първоначалната номинация)

В началото на седмицата той нашумя с акцията си пред МРРБ, когато негови активисти от името на изстрадалите перничани започнаха да хвърлят бутилки по сградата на министерството и се опитаха да нахлуят в него.

Отварям скоба, за да кажа няколко думи за действията на полицията. При опита да се нахлуе в сградата, полицаите използвали лютив спрей – вероятно същия, такъв с екстракт от люти чушки, какъвто ползват госпожиците, когато някой иска на ги нащипе или да им издърпа чантичката от ръцете. От този спрей ли се уплаши партия „Възраждане“, която, докато Мая Манолова правеше синдикат на медицинските сестри, разпространи клип, в който разстрелва с узита и калашници всички депутати? Такива мъжествени политици, пък плачат от малко лютив спрей! Нали затова сте излезли на барикадите, бре – да дадете живота си за народа! Както се казваше във вица за изнасилената ламя: „Такова голямо гущерче, пък плаче!“. За какво плащаме на полицията с данъците си? За да не допуска безредици. Тъй че ако полицията трябва да бъде укорявана за нещо, то не е, че е попречила да се превземе едно министерство, а че гледа отстрани, когато десетина пишман революционери блокират Орлов мост. Затварям скобата.

Аз съм възрастен човек. Помня протести и протести. Едно бяха протестите, когато сваляхме Луканов (Бог да го прости!), в съвсем друго се превърнаха през последната фаза от свалянето на Орешарски. Тогава артистични младежи намериха голяма трибуна за изява на своите таланти и превърнаха жанра „протест“ в жанр от шоу бизнеса, в спектакъл, в творческа изява на безгрижни бохеми. Още тогава предупредих, че по този начин се убива протестът като форма за изразяване на гражданска позиция и за постигане на политически цели. Много ме ругаха, сигурно ще ме ругаят и сега. Но не спирам да се дразня, когато гледам как тарикати превръщат чуждото страдание в лична изгода.

Близо 20 години съм работил в рекламата (за което сега се презирам) и поне половината ми клиенти са били фармацевтични компании. В този бизнес има един изключително поучителен термин: „търговия с болка“. Той описва онзи потребителски сегмент, който не капризничи, не се цупи, не крещи: „Клиентът винаги има право!“, а е готов да плати каквото му поискат, защото е научен, че „здравето няма цена“. Знаете ли откъде започва възходът на фирмата Бьорингер Ингелхайм, която също ми е била клиент? През WW2 се уреждат да доставят обезболяващи (което, между нас казано, са си баш наркотици) за Вермахта. Търговията с болка е голяма работа! При нея клиентът е на колене и с благодарност целува ръцете на доставчика.

Каква е разликата между протестите на майките на деца с увреждания, медицинските сестри и обезводнените перничани от една страна и търговията с болка от друга? Никаква. Политиците диагностицират някаква болка и посочват сами себе си като лекарство. Всъщност, да. Разлика има. В повечето случаи лекарствата на фармацевтичните компании действат.

Има и една друга разлика. Фармацевтите посочват действително съществуваща болка. Политиците, покрай някоя действително съществуваща болка, сочат имагинерни болки, болки, които до този момент не ти е хрумвало, че те мъчат. Нали знаете механизма на правозащитничеството? Фаза №1: внушават ви, че имате някакви права, за които до този момент не сте и подозирали (например да има жени свещеници); фаза №2: внушават ви, че някой иска да отнеме тези ваши права; фаза №3: описват ви начините, по които да се борите в защита на правата си. И обикновено тази борба се оказва в нечий друг, а не вашия интерес.

Така действа политическата търговия с болка.

Има и още една разлика. Когато народните спасители като Манолова, Копейкин и всички тям подобни успеят да ви продадат стоката си, когато им дадете гласовете си и ги турите на позиция (и на заплата), те тутакси ще ви забравят. Не така ще постъпят фармацевтичните компании – те грижовно ще изследват всяка ваша следваща болка и ще изобретят иновативен медикамент, който да ви продадат.

Не допускайте болката да заслепи интелекта ви. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ