fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

Вавилонският модел #Годишникъ2019

Време за четене: 12 мин.

Арх. Христо Генчев

Доц. Д-р Марин Генчев

И рече Господ: … нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата) [1].

През последните десетилетия глобализмът се представя като неизбежно развитие на човешката раса. Национализмът бе заклеймяван като корена на всичкото зло по света. И така до идването на Доналд Тръмп на власт. Това е решаващият момент, в който най-могъщата страна в света – САЩ – премина от проглобалистична към националистична външна политика.

Примитивният (недиференциран) глобалистичен период на човечеството [2]

В Битие се описва всичко, което е в основата на Божествения ред. Последователно, Господ създава: земята, дните и седмицата, човека, половете, семейството, народите на езиков признак и накрая Своя народ – народа на Израел. Периодът до прекратяването на строежа на Вавилонската кула може да бъде описан като примитивния (недиференциран) глобалистичен период на човешката раса. През този период съществува един хомогенен народностен и езиков конгломерат, който си поставя себеутвърдителни цели [3] и може да бъде управляван централизирано. Това, обаче, се променя бързо.

Поствавилонският (диференциран) период на човечеството

В първото в историята антимонополно решение, Господ раздробява човечеството на отделни езикови фракции, като по този начин дава начало на диференциацията – процес на задълбочаване на различията между народите. За първи път в историята големи групи от хора са поставени в среда на безмилостна конкуренция, която продължава и до днес. С появата на различните езици, човечеството, подобно на всеки жив организъм, навлиза във фазата на диференциацията.

Това е началото на конкуренцията, която възниква между отделните групи, но много бързо се появява и вътре в самите езикови общности. И днес, сложният баланс между външни заплахи и вътрешно-културна конкуренция създава условия за максимална мобилизация на отделните общества и е в основата на бурното развитие на човечеството.

Най-древната утопия – вкорененият стремеж към глобализация [4]

Основната грешка при разбирането на глобализма е концепцията, че се касае за едно ново, модерно и прогресивно течение. Един вид последна, “неизбежна” фаза от развитието на човечеството. Историята от Вавилон, обаче, ни подсказва, че това е може би най-древната, универсална и подсъзнателна утопия, която човечеството се е опитвало да осъществи – хомогенно глобализирано човечество с централизирано управление. Доказва го фактът, че опити в посока глобализация са правени многократно в човешката история. Примерите са много [5] – Китай на династията Цин, Вавилонската империя на Навуходоносор II, Персия на Кир Велики, Елада на Филип Македонски, Монголия на Чингис хан, Арабският халифат, Франция на Наполеон, Германия на Бисмарк, Съветският съюз на Сталин и много други.

С други думи, също както стопанските субекти имат естествен стремеж към монопол, така и силните на деня в човешката история имат стремеж към глобализация под техен диктат.

Стремеж към глобализация се появява след военни завоевания, икономическа експанзия, ендогенно нарастване на населението или миграция.

Предимствата на националистичния антиглобалистичен модел, създаден във Вавилон

Ако по темата за недостатъците на разделението по национален признак е писано достатъчно (войни, икономически конфликти, “прахосани ресурси” и др.), предимствата на “вавилонския модел” за развитие са често пренебрегвани. Поради това е важно да се запитаме дали този ред не е носител на нещо положително. И наистина – ако разделението на национален признак не носи нищо добро на човечеството, не е ли редно то да бъде премахнато? Може ли да предположим какво би се случило, ако се стигне до пълна политическо-културна консолидация на общности, които доскоро са били разделени?

Предимство 1: Конкуренцията като двигател на развитието

Основното предимство на вавилонския ред е създаването на конкурентна среда за ресурси, търговски пътища и военно превъзходство. За пример ще посочим детайл от историята на една от най-глобализираните държави в света – СССР – опитала се да премахне народностните и религиозни различия на Руската империя, заменяйки ги с нова религия – комунизъм.

Сталин е бил убеден комунист. Централизираното планиране на стопанството е било за него толкова логично, колкото и гравитацията. Но явно и той си е давал сметка, че най-добрият начин за постигане на резултати е конкуренцията.

Изправен пред необходимостта от бързи резултати в авиационната индустрия, той създава множество конструкторски бюра и ги изправя в конкуренция едно с друго. Великите имена на съветската авиоиндустрия – Сухой, Туполев, Микоян, Гуревич, Лавочкин, Петляков, Яковлев – не са плод на случайност, а продукт на безмилостния стремеж на Сталин да има най-добрите самолети на света. За тази цел той прави компромис с един от постулатите на Марксизъм-Ленинизма – централизацията. Резултатите са бързи и видни и до днес. Авиационната индустрия продължава да бъде една от гордостите на РФ. Но резултатите се дължат не на централизираното планиране, а на конкуренцията между отделните конструкторски бюра.

Примерите за положителните ефекти от конкуренцията в рамките на една обща културна среда са десетки. Ренесансова Италия, предбисмаркова Германия, антична Гърция са само част от примерите, че, когато има конкуренция между различни организации в рамките на една обща културна среда, разрешаваща съревнование, обмен на знания и умения, резултатите са зашеметяващи. А конкуренция без диференциация и децентрализация е невъзможна.

Примерите за ползата от междукултурна конкуренция също не са малко. Въпреки по-голямата жестокост и рискът от тотално унищожаване на противниковата страна, големите конфликти са в основата както на технологичните скокове в човешката история [6], така и на унищожаването на идеологическо-нравствени зарази, които по друг начин не биха могли да бъдат спрени [7].

Предимство 2: Ограничаване на неравенството

Хората често биват заслепени от икономическата “уж” неефективност на националните структури и от прахосничеството на човешка енергия в конфликтите. Мнозина са опитвали да възстановят предвавилонски световен ред, без да си дават сметка какви са последствията от това.



В края на 19. век един млад италианец е силно заинтересован от разпределението на богатството в обществото. Вилфредо Парето [8] открива, че 80 % от обработваемата земя в Италия е собственост на 20 % от собствениците. Това разпределение е частен случай на т.н. Закон на Парето и става широко известно като правилото 80/20. Няколко десетилетия по-къснор Дерек де Сола Прайс формулира закона на Прайс[9] [10], който твърди, че квадратен корен от броя на създателите на нещо притежават половината от създаденото.

Например, ако съществуват 25 класически композитори, 5 от тях се изпълняват на половината концерти. Ако тези петима композитори имат 1000 творби, 33 от тях попълват половината от репертоара. Този закон може да се приложи и върху разпределението на собствеността – при население от 7 млн., 2 645 българи притежават половината от собствеността в страната.

Видно от формулата, неравенството е пряко зависимо от големината на популацията върху която се прилага правилото на Прайс. Т.е., ако при общност от 4 души половината собственост се притежава от двама, то при 100 мил. души население половината от собствеността се държи от едва 10 000 души.



Или, казано по друг начин, колкото по-голяма е една общност, толкова по-голямо неравенство има в нея. Това, обаче, не е някакъв пъклен план, а просто неизбежна математика. В същото време неравенството прави обществената пирамида нестабилна, защото хората на върха губят връзка с хората на дъното и това неимоверно води до тежки управленски грешки [11]. Глобализацията обединява общности, прави ги по-големи, но също така увеличава неравенството.



В опита си да се противопоставят на тази ендогенна нестабилност на глобализираните общности, управленските елити създават социалната система. Не е случайно, че съвременната социална система е създадена от Ото фон Бисмарк като следствие от политическото обединение на Германия [12].

Имущественото неравенство е само един от признаците, по които множество от живи организми започва да развива вътрегрупови различия (да се диференцира), когато се натрупа критична маса [13].

Предимство 3: Границите като санитарна преграда

Нерядко териториалната отделеност и културните различия са тези фактори, които пречат на всякакви форми на зараза да се разпространяват бързо. Тук става въпрос както за африканската чума по прасетата, така и за идеите на националсоциализма и комунизма. Пример за това как идеологическите зарази могат да бъдат блокирани от културните различия е писмото на полицейския аташе на Третия Райх в България, Адолф Бекерле, по повод на трудностите, които среща при експулсиране на евреите от страната ни:



“Те (бел. пр. – правителството на България) са ограничени от манталитета на българския народ,​ комуто липсва идеологическото просвещение, което го има при нас (бел. пр. – Германия). … българинът не вижда недостатъци при евреите, които да оправдаят особени мерки срещу тях.”

Предимство 4: Специализация и субспециализация

Всички сме чували клишетата, че в Европа германците правят най-добрите коли, италианците най-добрите дамски обувки, a французите – най-добрите вина. В САЩ, икономика от съизмерима величина, нито колите, нито обувките, нито вината могат да се сравняват по качество с европейските. В това клише има много истина. Една диференцирана среда, каквато все още съществува в Европа, дава големи възможности за специализация в определени области.

Диференцираната среда дава възможност за селекция не само на производителя на дадена стока или услуга, но и на потребителя. Ако, например, американският пазар за обувки е сравнително хомогенен, в Европа клиентските очаквания в отделните страни са много различни. По стечение на обстоятелствата италианките се оказват най-взискателните клиенти, като същевременно пазарът е достатъчно голям, за да има конкуренция на него. Изложени на това влияние, италианските производители волю-неволю развиват умения и ноу-хау, необходими за реализацията на своята стока. Веднъж пробили в Италия, тези фирми могат да търгуват навсякъде в Европа. Подобен сценарий на конкуренция между отделни пазари е в основата на успеха на немските автомобили, френските вина и скандинавските мебели.

Тук, разбира се, трябва да посочим, че диференциацията намалява размера на пазарите, на които се реализират стоки и услуги. Когато за даден продукт или услуга е необходима голяма критична маса на базовия пазар, тези продукти просто не могат да бъдат създадени на него. Това е и обяснението защо Европа, за разлика от САЩ, няма нито една глобална корпорация в сферата на облачните услуги, социалните мрежи и интернет търсачките.

Как протичат процесите на глобализация (културно, езиково и политически)

Всичко започва с конкурирането между различни държави в дълъг период от време, в една обща културна среда. Впоследствие една от тях развива технологии, които ѝ дават възможност да консолидира това културно пространство.

Глобализацията обикновено е изключително болезнен процес. Често ценностната система и религиозната принадлежност се оказват най-големият проблем за глобализацията и биват безмилостно атакувани от глобалистите. Примерите за това са много (напр. златният истукан на Навуходоносор II, Kulturkampf-a на Бисмарк и други). Основният механизъм за постигането на идеологическа хомогенизация на населението е контрол над образованието и образователните програми [14].

След един успешен период на глобализация, ако до този момент културата на пространството е интровертна, тя е подложена на изкушението да насочи освободените ресурси навън. Оттук насетне пътищата са три: 1) бърз успех и бърза катастрофа [15], 2) самоналожена изолация [16] и в редки случаи 3) столетно съхранение на водеща позиция [17] чрез доминация над отделни народностни структури без заличаване на културните и езикови различия между тях [18] (т.е., отказ от пълна хомогенизация).

Какви са последствията от глобализация, доведена до край

1. Краткосрочно освобождаване на ресурси и силно изкушение за териториална експанзия [19]. Експанзията води до

2. Неравенство, което от своя страна води до

3. Нестабилност и разпад

На пръв поглед “странното” решение за самоизолация от времето на династията Минг [20] е всъщност в основата на дълголетието на китайската империя.

„Самоизолацията“ на САЩ

Днес много хора, включително поддръжници на президента Тръмп, не одобряват действията му на световната арена. И, действително, САЩ като че ли захвърлят стари съюзници [21] и всячески се стремят да намалят своето участие в световните дела. Изолационизмът на САЩ едновременно плаши стари приятели и окуражава враговете им. Изглежда сякаш репутацията на Щатите се уронва. Но дали това е така?

Глобализацията, както я виждат неолибералните и финансови елити, бе на път да унищожи икономиката на САЩ и да ги доведе до пълен банкрут.  Това, което повечето анализатори не разбират, е, че президентът Тръмп е изправен пред избора контролирано да де-глобализира САЩ [22] или да остави страната си да катастрофира, по подобие на СССР (икономически и финансов разпад в рамките на няколко десетилетия).

Всъщност, САЩ правят най-добрата възможна стъпка, за да запазят водещата си роля в света. Също както Британската империя допреди столетие, САЩ се превръщат в пазителя на Вавилонския модел за развитие на човечеството. Световна сила, посветила цялата си външна политика на една единствена цел – да няма световен хегемон [23].

Това е и единствената позиция, от която САЩ могат да мобилизират достатъчно съюзници. Така те могат да надделеят над Китай – една държава, изправена пред нерешимия проблем как да се справи с вътрешните напрежения, породени от естествените стремежи към диференциация в един конгломерат от 1.4 млрд. души.

И, ако в България и в Европа поука идва едва след катастрофа, очевидно защитните механизми на САЩ са все още живи. Те очевидно са в състояние да предотвратят иначе неизбежния разпад на системата и да намерят правилния път за развитие на страната си.

Ако днес САЩ станат пазители на Вавилонския модел, човечеството ще навлезе в нов етап на развитие и целият свят ще им бъде благодарен. Защото едно нещо е сигурно –  диференцираното по национален признак човечество е далеч по-креативно, по-свободно и икономически по-ефективно от хомогенната амеба, която искат да изградят глобалистите.

________________

[1] Битие 11 гл. 6-8

[2] от лат. differre – различаване

[3] атеистичният/еволюционен мироглед го вижда по подобен начин, но с различна първопричина.

[4] Има много различни дефиниции на термина глобализация. Според нас най-правилното е да бъде обяснен като процеса на уеднаквяване и последващо консолидиране на групи от хора (племена, градове, държави) по политически, културен, религиозен и езиков признак.

[5] В Книга на пророк Данаил 3:1-7 този процес е много добре описан.

„Цар Навуходоносор направи златен истукан …  глашатай високо се провикна: „обажда ви се вам, народи, племена и езици: щом чуете звук от тръба, …  паднете и се поклонете на златния истукан, … а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ“.“

Впечатляващото в историята е, че Навуходоносор не принуждава отделни племена и народи да си сменят религията, а създава нов надрелигиозен, надетнически култ. Също така не е чудно, че точно праведният евреин Данаил отказва да се подчини.

[6] Пуническите войни, например, превръщат Рим в доминираща военноморска сила.

[7] Много често войната е единственият възможен изход от дадена ситуация. Победата над националсоциализма и свързаните с тази утопия мракобесни престъпления срещу човечеството не би била възможна без война.

[8] https://en.wikipedia.org/wiki/Vilfredo_Pareto

[9] https://www.theguardian.com/commentisfree/2011/nov/11/occupy-movement-wealth-power-law-distribution

[10] Този принцип на неравномерното разпределение на богатството е известен още като “принципа на Матей” (The Matthew Principle) по думите на Исус Христос от евангелие от Матей 25:29: „защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има“;

[11] „Като нямат хляб, да ядат пасти“ – Мария Антоанета за гладните жители на Париж

[12] Езиковото и културно обединение се е случило на базата на Лутеровия превод на Библията, създал съвременния немски език – Hochdeutsch

[13] Една система става нестабилна, когато енергията, необходима тя да се поддържа, надхвърли енергията, която системата произвежда

[14] Фон Бисмарк го постига в 1872 г. с налагането на Schulaufsichtsgesetz

[15] Напр., Германия след Бисмарк, Гръцката империя на Александър Македонски, СССР

[16] Китайската империя

[17] Рим, Османската империя, Хабсбургската империя и Руската империя

[18] Римската империя е относително стабилна докато не започва да се стреми към културна и религиозна хомогенност. Не е случайно, че разпадът ѝ съвпада с налагането на християнството като основна религия.
Идеологическата консолидация на Руската империя под формата на СССР е в основата на разпада ѝ.

[19] Тези, които се поддадат на изкушението, влизат в историята като големите завоеватели, чиито потомци не са се оказали достойни за поста. Пример за това е Александър Македонски.

[20] https://en.wikipedia.org/wiki/Haijin

[21] Саудитска Арабия, ЕС и не на последно място кюрдите в Сирия са примери за подобно поведение

[22] Репликата “Stop endless wars” на кандидатката за президент от демократичната партия Тулси Габард в същество потвърждава, че политиката на президента Тръмп среща подкрепа и в опозиционната партия.

[23] “Britain has had the same foreign policy objective for at least the last 500 years, to create a disunited Europe” Sir Humphrey Appleby, “Yes, Minister”, https://youtu.be/ZVYqB0uTKlE?t=134


Всички материали от Годишникъ 2019 може да откриете тук

Хартиеното издание може да закупите тук

Споделете чрез

Предишен

Следващ