Отмина времето, в което българите бяхме доволни само защото нещо се прави. Лека-полека придобиваме самочувствието да изискваме качествена работа, и то по възможност в срок. Вече не изпадаме във възторг, защото общината или държавата са решили да ремонтират път или улица, да облагородят парк или да прокарат метро. Интересуваме се откъде ще минава пътят, как ще се придвижваме, докато трае строителството или ремонтът, колко ще струва и най-важното, как ще подобри животът ни и ще спомогне ли за работата и бизнеса ни.
По тази причина все по-често министри, кметове и общински съветници стават обект на засилено внимание и критика. Почти не минава ден, в който да няма съобщение за глобена строителна фирма или някое отговорно лице да отговаря за напрежението, което некачествено свършена работа е породило. Изминалата година показа, че тези обяснения вече не са достатъчни. Не стига само някой да бъде глобен или изгонен. Рефренът, толкова любим на много кметове „Няма да платим за некачествено изпълнена работа“, по-скоро поражда нови въпроси, отколкото да успокоява.
Първият от тях е защо е допуснато работата да се извърши некачествено, къде е бил контролът на администрацията? Измиването на ръцете с изпълнителя и външния надзор вече не играе. Все повече изискваме от управление и администрация да следят процесите и дейностите, които засягат ежедневието и качеството на живота ни. Какво ни помага информацията, че ремонтът или строителството няма да бъдат платени, когато това означава още толкова време за отстраняване на щетите, нови неудобства и още пропуснати възможности. А стигне ли се до въпроса защо и как е бил избран изпълнителят, какъвто и да е отговорът, у българските данъкоплатци се създава неприятното усещане за мръсни сделки и договорки. Съмненията за корупция и уреждане на частни интереси, основателни или не, са твърде лош показател за всяко управление.
Демонстрираната загриженост от общински съветници или опозиционно настроени партии, след като щетите вече са нанесени, също не помага. Защото за нас вече е важно не да се ограничават вредите, а по възможност да не се допускат. Това означава, че очакваме всеки избран или назначен да си върши работата, когато трябва. А не да изразява възмущение само когато ще извлече някаква политическа изгода за себе си.
Да си кмет или общински съветник, освен отговорност, със сигурност е и голямо предизвикателство. Управлението на което и да било населено място е свързано с много усилия, проблеми, нерви, но и с възможности.
Общинската политика е много по-различна от националната. Местната власт е тази, която влияе най-пряко на битието ни. Тя е тази, с която са свързани ежедневните ни дейности. От стъпването на тротоара, през състоянието на детските градини, до качеството на въздуха. При това съобразено с всички особености на населеното място. Както изискваме от депутатите и министрите да имат визия и стратегия за развитието на България, така искаме да има и план за града или селото, в което живеем. Дали ще се съсредоточи в туризма, или ще бъде образователен център? Дали ще насърчава иновационни технологии? Ще залага на повече паркове или на повече зелени междублокови пространства?
И всичко това е обвързано с планиране. Като се започне с ремонтите и новите строежи, но така че всичко да почва и завършва в срок, координирано с всички участващи страни, и се стигне до облика на града, селото или региона след 20 или 30 години.
Членството на България в Европейския съюз дава шанс на общините да се възползват от опита и ресурса на различни европейски градове и региони. То дава възможности, от които далеч не се възползваме напълно.
Структурните и инвестиционните фондове са само едни от тях. За пълноценното им реализиране обаче е необходимо местните власти активно да се включат в планирането на новия програмен период 2021-2027. През него се очаква, въпреки сложната ситуация в ЕС заради Брекзит, парите, предназначени за България, да са близо 10 милиарда евро. Повече от добре ще е механизмите за разпределението им да бъдат променени. Безвъзмездни средства да се предоставят само на малките, неплатежоспособни общини, и то за нуждите, които имат. Тоест ако малък град или село има нужда от водопровод, но да получи стадион, защото някой някога е записал пари за стадион, поради недоглеждане, незаинтересованост или чист корупционен интерес.
А големите да разчитат на финансови схеми, които да ги дисциплинират и да подобрят планирането им. Голяма е разликата межди половин милиард гранд и половин милиард заем, та бил той и безлихвен. Защото заемът трябва да се връща. И тогава нещо, от което няма смисъл и полза, което не може да възвърне инвестицията, просто няма да го има. Сигурно е, че структурните фондове ще се съсредоточат в пет приоритета:
- По-интелигентна Европа — чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и подкрепа за малките и средните предприятия.
- По-зелена безвъглеродна Европа — чрез прилагане на Парижкото споразумение и инвестиране в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата с изменението на климата.
- По-добре свързана Европа — със стратегически транспортни и цифрови мрежи.
- По-социална Европа — изпълнение на европейския стълб на социалните права и подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване.
- Европа по-близо до гражданите — подкрепа за местните стратегии за развитие и устойчивото градско развитие в ЕС.
Като за първите два средствата ще са между 65% и 85% от всички. И българските общини трябва да са готови, заедно с националните власти, да се възползват възможно най-добре от тях.
Приоритетите за управлението на населените места трябва да са ясни и добре обосновани. Веднъж с изискванията на гражданите и втори път с общите цели на ЕС. Ако примерно бездомните животни са сред основните грижи на местната власт, то трябва да бъде обяснено и защо темата е водеща пред бездомните хора или образованието на рисковите групи.
Или ако се заложи на каузата „По-зелен град“, то трябва да са ясни и начините за постигането ѝ и как са избрани: инвестиции в пешеходни зони, щадящ градски транспорт, сепариране и оползотворяване на боклука, санкции и глоби за отопление на твърдо гориво, повече дървета и т.н.
Добрите идеи и красивите пожелания вече не са достатъчни. Искат се визия, планиране и логика.
2019 е изборна година. И докато залогът на европейците е бъдещето на ЕС, то от местните избори зависи непосредственото ни ежедневие.
Тази статия е част от “Годишникъ” за 2018 година. Ако не сте получили печатно издание, можете да свалите напълно безплатно пълната дигиталната версия тук.
