През XV век предшествениците на инките принасяли в жертва деца, за да умилостивят боговете и да сложат край на природните бедствия, причинени от климатичното явление, известно днес като Ел Ниньо. В наши дни се случва обратното, и деца, предупреждаващи за неизбежна климатична катастрофа, трябва да бъдат умилостивени. Сега те са тези, които изискват жертвоприношения.
Пред очите ни модерните природозащитници дегенерират в култ. Този култ намери своя лидер в очите на едно 16-годишно момиче от Швеция, което поведе масова училищна стачка в знак на протест срещу климатичните промени (т.нар. „Петъци за бъдеще“). Това момиче се казва Грета Тунберг.
През септември тя държа реч пред световните лидери в сградата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк, докъдето стигна с модерна „въглеродно неутрална“ яхта, в знак на протест срещу въздухоплаването. Разбира се, това бе само хитър пиар ход, а масмедиите удобно пропуснаха факта, че екипажът, с който плава тя, ще се върне в Европа със обикновен полет, откъдето ще долети друг екипаж, който да върне плавателния съд на Стария континент.
Активисти от цял свят, в знак на протест, страх и буржоазна депресия, танцуваха танци на смъртта и развяваха транспаранти, предупреждаващи за неизбежната смърт на планетата. Повечето протести са насочени срещу правителства или могъщи корпорации. Този обаче бе срещу обикновените хора. Напомняха ни, че месото е зло, а карането на автомобил и летенето със самолет унищожават „Майката Земя“. Дори когато оказват натиск върху правителствата, тези активисти всъщност искат от тях да накажат нас. По-строги изисквания за автомобилостроенето, повече ограничения и по-скъпи полети, въглеродни данъци върху месото. И всичко това, пакетирано под красивия призив: „Да спасим планетата.“
„Нивата на океаните се надигат, ние също!“ повтори Грета, преди да призове президента на САЩ Доналд Тръмп „просто да се вслуша в науката, след като очевидно не го прави.“ Наука… или научна фантастика?
“Намираме се в началото на масово изтребление, а вие говорите само за пари и приказки за безкраен икономически растеж. Как смеете!“ – каза тя, добавяйки към призивите си за страх и паника. Това не е гласът на науката. Това е гласът на лидер на един модерен култ.
Въпреки това, краят на света не идва. Никой не отрича, че климатът се променя. Това е така, откакто свят светува. Никой не отрича и че промените ще имат сериозни ефекти в недалечното бъдеще. Ние обаче сме изключително способни да се адаптираме. Въпреки нарастващото население на планетата, все по-малко хора загиват при природни бедствия, като урагани, пожари, земетресения, някои, от които наистина се усилват, вследствие на промените в климата.
Би било наивно да не се подготвим за очакваните промени. Би било безумно, на база апокалиптичните видения на членовете на един култ, да вземем екстремни мерки, които да ни струват повече дори от бездействието. Всичко си има цена. Свиването на въглеродните емисии и субсидиите за възобновяеми енергийни източници не правят изключение. Цената в човешки животи, вследствие на бедност, глад и нисък или отрицателен икономически растеж, би била огромна. Това е сигурно. Не е сигурно дали човечеството изобщо е способно да контролира климата в достатъчна степен, за да обърне посоката на промените, още повече пък на каква цена.
Всички компютърни модели за прогнози на климатичните промени се провалят един след друг. И винаги прогнозите, които дават, са преувеличени в посока апокалиптични картини на потънали градове и неконтролируеми пожари, които (слава Богу) така и не се сбъдват.
Причините за това са както технически, така и политически. Факторите, които предполагаме, че влияят на климата са неизброимо много и на практика е невъзможно да се отчетат всички променливи. От друга страна, огромна част от проучванията по темата са финансирани от Международния панел за климатичните промени към ООН. На практика почти всички учени, занимаващи се с темата, са съсредоточени на едно единствено място и се получава ефектът на ехо-камерата.
Разбира се, климатичният алармизъм е много удобен инструмент за пренасочване на огромни финансови потоци, който умело се използва както от ООН, така и от Европейския съюз. Неслучайно, развълнуван от реч на Грета, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер постави за цел в близкото бъдеще съюзът да харчи близо четвърт от бюджета си за борба с климатичните промени. Страхът е удобен инструмент за пропаганда, а тези, които си позволят да изкажат съмнение, че цената, която ще трябва да платим е твърде голяма, биват заклеймени публично от медии и експерти, пряко или косвено финансирани със същите тези пари, заделени за борба срещу климатичните промени.
Тази година зеленият култ провъзгласи Грета Тунберг за свой световен лидер, свое дете-спасител, месия на своето страдалческо политическо верую. Той облъчва с послания за страх милиони деца по света. С твърдения, че тяхното поколение е обречено. „Искам да се паникьосате“, каза Грета пред публика от милиардери, звезди и президенти на неправителствени организации в Давос.
През XV век, хората в Перу вярвали, че жертвайки децата си ще намалят валежите. Разбира се, това не е проработило, но въпреки всички ужасни ритуали, скоро ги застига много по-страшно бедствие от дъжда, в лицето на пренесените от европейците смъртоносни епитемии, които опустошават Северна и Южна Америка. Вследствие на тях умират десетки милиони, а огромни обработваеми площи отново стават гори, което намалява нивата на въглероден двуокис в атмосферата. Това довежда до т.нар. „малка ледена епоха“ цели два века преди Индустриалната революция.
Грета обаче е права в едно – шансовете държавите в света да я послушат на практика са нулеви. Западът ще продължи да слага загрижената си маска, докато изпраща отпадъците и изнася производствата си в Азия и Африка, но ще заделя все повече пари за борба с вятърни мелници. За ужас на членовете на култа на Грета, Китай, Индия и Бразилия ще продължат да са фокусирани върху икономическото си развитие, защото са изправени пред истински проблеми като висока престъпност, глад и болести. Климатът ще се променя, точно както се е променял през цялата история, а човечеството ще се адаптира, благодарение на техническия прогрес.
Можем само да се надяваме, че младите хора ще откажат да се паникьосват, ще се присмеят на брътвежите за край на света и ще оценят пътя, извървян от човечеството, довел до удължаване на продължителността на живота, до възможностите да пътуват по света и да живеят в модерни градове. И няма да пропилеят енергията си в почит на зеления култ.
