10 повода за оптимизъм

[et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_row _builder_version=”4.0.6″][et_pb_column _builder_version=”4.0.6″ type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ hover_enabled=”0″]

За неудобствата, които епидемията от коронавирус причинява в ежедневния ни живот, едва ли има нужда да се споменава – те се виждат и се усещат от всички ни, къде в по-голяма, къде в по-малка степен. Колцина обаче се сещат, че настоящата ситуация има и своите предимства? Ето 10 от тях:

 

1. Смирение

До преди няколко седмици си живеехме безгрижно, радвахме се на рекордни нива на благосъстояние, пазарувахме на воля, забавлявахме се по заведенията, споделяхме снимки от екзотични дестинации, планирахме къде да избягаме от студа… И изведнъж суровата реалност ни изненада под формата на епидемия от COVID-19. За броени дни целият ни досегашен свят се срина и не се вижда дали и кога ще се възстанови. Материалното отстъпва пред духовното – поне за периода на извънредно положение, по-нататък ще видим. Как в такава ситуация да не осъзнаем, че не сме всесилни, че има нещо над нас, което е по-силно и за което не е проблем да ни изпрати изпитание (или наказание) заради горделивостта, която допуснахме да се всели в душите ни?

 

2. Издигане на семейството като ценност

Mакар и по неволя, семейството започва да отново да се превръща в онази здрава клетка на обществото, каквато е била в миналото. Грижа за възрастните ни (пра)родители, които сега са най-застрашени от болестта, повече време и внимание за децата, които учат от вкъщи, по-голяма възможност да общуваме един с друг… Заради свободното време, което се откри пред повечето от нас, сега дори имаме шанса да се чуем продължително с някои по-далечни роднини, за които все не ни оставаше време и в забързаното ни ежедневие забравяхме даже за рождените им дни.

В кръга на шегата, може да се приеме, че карантината е предпоставка за повишаване на раждаемостта. Когато двама съпрузи прекарват почти цялото денонощие заедно, какво ще правят? Разбира се, винаги я има и възможността да се увеличат и разводите…

 

3. Научаваме се да оптимизираме разходите си

Разточителството приключи, сега трябва да свием потреблението си до най-необходимото и да се опитаме да оцелеем максимално дълго (не знаем кога ще падне карантината) с всекидневно намаляващите ни финансови ресурси. Урокът ще е труден и за мнозина болезнен. Последната критична ситуация, в която страната бе изпаднала, се случи в началото на 1997-а година. Което означава, че всички на възраст до 40 години или не я помнят, или не са били в положение да вземат решения относно физическото оцеляване на себе си и на близките си. Но, няма как, сега ще трябва да се научат, а ние, останалите – да си припомним.

 

4. Йерархия и меритокрация, реабилитиране на авторитетите.

В трудния момент всички обърнаха очи и уши към специалистите. Лекари (преимуществено вирусолози), фармацевти и вероятно на следващ етап икономисти и финансисти – това са хората, чиято дума се чува най-силно. Какво стана с разните там антиваксъри, хомеопати и тям подобни? А?– най-важният човек в държавата е във военна униформа, а самата държава на практика се управлява според предписанията на група хора (Националният оперативен щаб за борба с коронавируса), събрани заради тяхната компетентност в най-невралгичните за момента области.

 

5. Връщане към (само)дисциплината

Да си признаем, с нашия балкански/средиземноморски манталитет далеч не сме сред най-дисциплинираните нации. Днес сънародниците ни разбират нуждата от крути ограничителни мерки и ги спазват (проблемът е, че дори нарушаващите карантината да са малцинство, тяхната безотговорност застрашава всички ни). Това води и до…

 

6. Преосмисляне на концепцията за свободата като даденост и поставянето на правата като тотален приоритет над задълженията и отговорностите.

През последните едно-две десетилетия не само ние, а цялата западна цивилизация се превърна в сбирщина от лигльовци, която надава вой до небесата при най-малкото ограничаване на „гарантираните от конституцията човешки и граждански права и свободи”. И всъщност забравихме, че състоянието, на което сме свикнали, изобщо не беше така до преди 30 години (в комунистическия лагер, Чили, ЮАР, Южна Корея), до преди 45 години (Испания, Португалия, Гърция) и до преди 75 години (Германия, Италия). Забравихме, че свободата и човешките права вървят ръка за ръка с едни други неща, като например отговорност към околните. Забравихме, че в действителност естественото състояние на организираното общество се нарича принудителен ред, а демокрацията функционира само и единствено ако огромното мнозинство от гражданите са наясно с ролята си в обществото.

 

7. Пълно компрометиране на „Зелената сделка”, още преди да е стартирала

Идеята беше да се намалят драстично въглеродните емисии. Как щеше да стане това? Като спрем да летим със самолет (вече го направихме), като ограничим или дори прекратим високовъглеродни производства (на път сме да го постигнем), като спрем да потребяваме стоки с голям въглероден отпечатък при тяхното произвеждане (и това сме го започнали), като престанем да ядем месо (със задълбочаване на рецесията със сигурност ще ни е трудно да си го позволяваме всеки ден)… Мечтите на Грета Тунберг една по една стават реалност (засега без тази да спрем да правим деца). И харесва ли ви тази реалност? Аз само да спомена, че това, което сега изпитваме на гърба си заради коронавируса, е силно смекчена версия на онова, което ни чака, ако „Зелената сделка” бъде осъществена (при това без коронавирус). Засега поне имаме електричество…

 

8. Истинска екология

По-чист въздух – заради намалелия трафик, а скоро и заради индустрията, която ще бъде принудена да затвори някои свои производствени мощности. Намаляване на ролята на личния автомобил в ежедневието (редуциране на ползването му до пътувания извън града, основно за почивка). Това превръща автомобилът (като марка и модел) в не толкова важен елемент на социалния статус, което би могло да освободи финансов ресурс за други цели.

 

9. Възможност за модернизация

На учебния и на работния процес.

 

10. Имаш повече време да четеш книги

Tелевизията и Фейсбук все някога омръзват. Колкото по-рано – толкова по-добре. Може да се включиш и в кампанията на „Консерваторъ“ – #ЧетиВкъщи

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
Споделете:
Димитър Петров
Димитър Петров

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на "Един завет" - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.