Всички публикации

[et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column…

Освен права всеки гражданин на България (а дори и на твърде либералния ЕС) има и задължения. Да се нарушава карантина в момента е равносилно на умишлено убийство.

В резюме за коронавируса дотук: Доброто, Лошото и Важното

Днес съобщение на Софийската света митрополия разбуни духовете на родния умнокрасивитет. Със становище, че „Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквато и да е болест“, социалните мрежи гръмнаха. Какво ли не прочетох – че поповете ни са терористи, че са престъпници, че са неграмотници… Чуха се дежурните изказвания как ролята на религията е да държи хората в подчинение, че на поповете изобщо не им пука за това дали хората в църква са здрави – важно е да продължат да идват, че без събрания не може да има пари за аудита и ролекси (ама разбира се, ролексите не могат да не бъдат споменати). Ясно е, че в една демократична държава всеки има право на мнение и докато критиката е насочена към конкретни хора, аз мога да я приема и разбера, тъй като и на мен ми се е случвало да бъда съблазнен от действията на човек, който се възприема като християнин. Но някои „умни и красиви“ започнаха да прекрачват границата и да хулят самото християнство и Църквата, Тялото Христово. А когато оскърбяват моята вяра и когато съдят за качествата ми поради моето вероизповедание, аз се чувствам длъжен да кажа нещо по въпроса.