Пример за това е нелепото обвинение срещу Кунева, че като еврокомисар не направила нищо конкретно за България. Както и ми е смешно,обяснението, че като еврокомисар е договорила 300 милиона за България. И в двата случая няма как да се случи.
ДПС преяжда с власт. Доган преяжда с власт. Делян преяжда с власт. Покрай тях и много други, пресмята Мария Николова.
Да запазим мълчание за известно време не означава, че спираме да мислим. Имам нужда от тишина в собствената си глава. Защото от шума ставаме неми, слепи и глухи… морално.
Почти всичко в публичния живот у нас е неясно. Което само по-себе си е парадоксално, защото, нали, то е публично – видимо, обществено и т.н., озадачава се Мария Николова.
Отново идват избори, а използването на нормален език пести време, изчервявания и проблеми.
Нямаме know how за това, как се правят успешни и устойчиви коалиции. Но за сметката на това знаем как да ги съсипем. Учили сме се от най-добрите.
Представям си на някоя баба от село Долни Борован примерно какво й минава през главата като чете за „хакнатата поща на Прокопиев”. Сигурно й се привиждат пияни руски композитори, които забиват глава в металната пощенска кутия.
Традиционно българските политически субекти, поне голяма част от тях, разбират кампанията като едномесечен акт на показност, махане с ръчичка, целуване на бебета и прегръщане на баби, смята Мария Николова.
Село Розово е вик за помощ и вместо да им обръщаме гръб и да се дистанцираме трябва да им помогнем, твърди в седмичния си коментар Мария Николова.
Страхът може да превърне най-милия и благ човек в истински звяр. И страхът може да държи някого на власт. Според Мария Николова последните години в България са живото доказателство за това.