Смисълът на живота не е да минеш от една работа на друга, с по-висока квалификация. Смисълът не е да работиш за клиенти. Смисълът не е и да работиш за себе си. Не е да си купиш скъпа кола или да обиколиш света. Смисълът е да оставиш нещо трайно след себе си. Това не е задължително да изисква много време или труд. Не е задължително да напускаш сегашната си работа, за да го направиш. Всеки знае Димчо Дебелянов, написал малко на брой произведения и починал на 29 години (в битка за България). В консерватизма съществуват основни ценности като род и родина, които изпълват живота ни с по-дълбок смисъл – “И твойто име само кат’ мълвяха, умираха без страх!”.
Смислено е онова личностно развитие, което ще допринесе с нещо съществено за обществото или общността ти. Научи чужд език, за да черпиш вдъхновение чрез него и да разшириш кръгозора си. Не научавай чужд език, за да работиш в кол център. В къщите-музеи на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови и други могат да се видят впечатляващо количество книги на немски, френски, английски, руски… Тези хора не са си губили времето в гледане на телевизия и компютърни игри, защо да го правим сега?
Консервативният смисъл на живота е всичко, което оставяш след себе си. Смисълът са децата ти – ти ще направиш нещо малко, те ще направят още такива неща и… след много поколения ще се окаже, че от съществуването ти е имало неизмеримо голяма полза. Какъвто е бил случаят с неизвестните нам предци на братята Вазови например. Това е много успокояваща мисъл – животът ни не се ограничава до нас самите. Ние сме призвани да оставим поколение и да оставим възможно най-много за това поколение. Природно програмирани сме за това от хиляди години.
Основни консервативни ценности са още красотата, традициите, приемствеността. Какво оставя след себе си човек, който гледа само функционалното и модното? Покрай пътищата на България все още могат да се видят хиляди къщи, строени по времето когато красотата е била на почит. Може голяма част от тях да са занемарени, но все още си личат. Ако са достатъчно много – оформят красив цялостен облик. Някои от тях биват реставрирани за нов живот. И така, красотата, съзиданието се предават от столетие на столетие. Да не бъдем лицемери – всеки отива на екскурзия в Пловдив заради красивата историческа главна улица, Капана и Стария град. Никой не отива заради “фукционално построените” панелки и модернистични сгради в крайните квартали. Така, както “икономията е майка на мизерията”, функционалността като самоцел е майка на безсмислието.
Навсякъде по света туристите снимат кокетните старинни чугунени лампи, а не модерните LED лампи, кацнали върху гладък неръждаем пилон. Сами осъзнаваме, че простото функционално “оцеляване” не носи смисъл.
През тази година се появи модата “реших да нямам деца, за да не замърсяват още хора планетата” от страна на прогресивните зелени. Тези хора от години имаха склонността да ценят животните и растенията повече от хората, но вече откровено не го крият. Да, но слоновете, делфините и сърничките са еднакво прекрасни сега, както и преди 300 и преди 3000 години, тъкмо защото, уважаеми дами, господа и други полове прогресивисти, за разлика от вас, поколенията им преди тях никога не са си казали “няма да правим деца, за да не унищожаваме планетата”. А човекът е най-важното същество на тази планета. За разлика от животинките, които винаги ще пасат трева, ще се разхождат и ще правят едно и също, ние сме единственият, засега, вид, който е способен на огромен прогрес дори в рамките само на едно поколение. Истински прогрес към по-добро разбиране на Вселената, не този вашият социален прогрес! Живеят, живеят поколения хора и един ден Моцарт създава 40-та симфония, Едвард Григ създава “Утро”, а Исак Нютон открива диференциалното смятане, което дава на човечеството неподозирани умения за разбиране на природата. Но самият Нютон признава: “Ако съм видял по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти”, визирайки трудовете на всички учени, работили вярно преди него. Какво щеше да е, ако родителите на който и да било от тях, или неговите, бяха решили да нямат деца, за да не оставят “въглероден отпечатък” върху планетата?
…
България след Освобождението е държава със силно развита ценностна система и нарастваща родова памет. Старобългарският език тогава отново е на мода, извършват се археологически проучвания в Плиска и Преслав, възприета е същата държавна символика като през старите български царства. Различни български изследователи – чак до министър-председателя Богдан Филов, търсят документи за нашето минало в библиотечни архиви из цяла Европа.
Може да се каже, че Третото българско царство изповядва стриктно консервативни ценности. Интересно е, чe както показа едно проучване, голяма част от българите свързват тази част от новата ни история с думата “просперитет”. Това, че България постига велики военни победи и отстоява успешно самостоятелна политика, е неоспорим факт, както е неоспорим факт, че тогава са построени всички най-красиви български сгради – Народният театър в София, дворецът Евксиноград във Варна, Доходното здание в Русе и безброй други. Тогава е написана рапсодия “Вардар”, симфониите на Никола Атанасов, стиховете на Пейо Яворов, романите на Димитър Талев…
Нека отбележим най-стряскащият факт, който никой не отбелязва – развитите държави от Западна Европа са поддържали такава непрекъсната, консистентна линия и посока на развитие, че в градове като Лондон, Париж и Амстердам уличните лампи са същите и на същите места като през последните поне 150 години. Магазини и ресторанти са със същите витрини и същата фамилна линия от собственици от векове. В България, само в рамките на периода 1944-1947-ма година, всички осветителни стълбове от масивен метал ДО ЕДИН са премахнати, претопени и заменени с евтини ламаринени. Всички семейни бизнеси са иззети и търговската ни традиция – тотално заличена и подменена. Собственици на атрактивни имоти масово биват изселени от тях и, като следствие, духът, стилът на строителство и поддръжка на целите ни квартали и градове е променен. Така че, когато някои хора се чудят защо сегашна България не е 1:1 със Западна Европа, нека първо си отговорят на въпроса виждат ли последователност в тези две изказвания:
Реч на Н.В. Цар Борис III от 1938-ма година, по случай 20 години от възкачването му на престола, стенограма:
“(…)аз поех с Божията милост и народната воля отредената ми от Провидението служба на Родината. Спомняме си всички тия нерадостни времена, когато, след неимоверни усилия и доблестни борби, нашият народ бе покрусен и преживя тежки и болезнени разочарования. Но!… Кален от векове във борби и бури, той не падна духом и с достойнство запази своята несъкрушима жилавост. Благодарение на редките си качества и добродетели, въоръжен с воля за творчество и изпълнен с високи пориви към прогрес, той можа бързо да изживее трудните времена и намери в себе си сили да тръгне отново!… С бързи крачки!… Боже, Царю на царете, дай на България светли бъднини и на нашата храбра войска – славни бъднини! Ура!”
Реч на Вълко Червенков, бъдещ първи секретар на БКП и министър-председател на България, няколко години по-късно, от терасата на царския дворец, стенограма:
“Граждани и гражданки на София! Другарки и другари! Ние сме радостни да поздравим Съветската правителствена делегация, взела участие в преговорите в Белград и подписала декларацията на правителствата на Съюза на съветските социалистически републики и федеративната Народна република Югославия, с успешния принос към делото на мира, каквито несъмнено тези преговори и подписаната декларация представляват. Да живее великият Съветски съюз и неговата последователна мирна политика! Да живее мирът!”
Оригиналните записи на двете речи могат да бъдат намерени в YouTube.
Какъв е аналогът в природата на това от най-висша ценност, България да се превърне, за хората, които я управляват, в нещо, което няма нужда дори да бъде споменавано? Може ли да има развитие, може ли да има смисъл в това, та сега така наивно се питаме защо в съвременна България има дефицит на смисъл?
За щастие, както това е било обърнато след Освобождението, така може и, вярвам, ще бъде и сега. Благодарение на хората, които намират смисъла на живота в България.
