Поредица:
Част IV: Каква щеше да бъде България без комунизма: Хора и Улици
Част III: Каква щеше да бъде България без комунизма: Изгубената естетика
Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството
Част I: Каква щеше да бъде България без комунизма?
“О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш
да се наречеш Болгарин!… Или не са имали
Болгаре царство и господарство?”
Фразата “една снимка казва повече, отколкото 1000 думи” е толкова болезнено вярна, че няма как да се изтърка. В тази статия ще се опитам да разбия едни от най-големите митове за последното българско царство.
За масовата представа, че България преди 9-ти септември 1944-та година е била силно изостанала държава спомагат две неща – комунистическата пропаганда, която описва само дрипаво селско население без електричество, индустрия и инфраструктура, но така също и произведенията на Алеко Константинов, които до голяма степен описват същото.
Само че, Алеко Константинов няма как да е свидетел на Третото българско царство, което, строго погледнато, води началото си на 22-ри септември 1908-ма година, при положение, че самият той загива на 11-ти май 1897-ма. Известният му пътепис “До Чикаго и назад”, пък, е написан през 1893-та година, или едва 15 години след Освобождението.
Действително, ето как е изглеждал дори центърът на София непосредствено след Освобождението:
Но ето и как е изглеждал вече в края на 20-те години на XX век:
Обърнахте ли внимание и на хората? На другия край на България, изглед от Варна, също от 20-те години на XX век:
Няма да навлизам в подробности как е изглеждал всеки един областен или още по-малък град, така или иначе ще си проличи в следващите снимки. Нека преминем към…
Мит номер 1: Селата не са били електрифицирани, дочакват ток чак след 9-ти септември
В София трамваи започват да се движат още през 1901-ва година. Следващите снимки са просто пример какво ниво на електрификация е достигнала столицата към 1930-та:
Как ли би реагирал на тези гледки Алеко Константинов? Нима е възможно, при такова изобилие от електричество и осветителни тела в столицата, останалата част от страната да е била подминавана от прогреса над 40 години? – Нека разберем:
http://www.lostbulgaria.com/?p=1687
Виждайки на някои от снимките циментови стълбове с характерните бели керамични изолатори, няма как да не си зададем въпроса дали някои от тях не се използват и до ден днешен, по подобие на много улични капаци на шахти, бордюри, павета и дори цели тротоари от онова време, които са още в експлоатация. Илюстрации по този въпрос ще приложа в следващи статии. Нека сега не изпадам в подробности и относно снимките с електрически стълбове преди 1944-та в Свищов, Габрово, Севлиево, Шумен, Видин, Разград и т.н., но ви уверявам, че такива има и разполагам с тях.
Мит номер 2: Науката, техниката и индустрията са били на примитивно за времето си ниво
Не е мит: Царство България има невероятно развита за времето си авиация и самолетостроене.
Нека не забравяме, че първият самолет изобщо е създаден през 20-ти век – от братя Райт през 1903-та година в САЩ.
Първият европейски самолет е всъщност конструиран от бразилец, полита през 1906-та година във Франция и изглежда така:
Нека на този фон разгледаме следващите снимки…
Източник: G. Woltz, придворен фотограф на Цар Фердинанд, “Изгубената България”
През 1910-та година, край Брюксел, Цар Фердинанд става първият държавен глава, летял със самолет. Малко след това, с указ, той създава Аеропланно отделение в българската армия. В навечерието на Балканската война от 1912-та, то вече разполага с 29 самолета, а на 16-ти октомври 1912 над Одрин българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първия боен разузнавателен полет в Европа.
Тази първа серия български самолети се базира на немски модел и развива скорост до 150 км/ч, при максимален обсег с едно зареждане 350 км. Спомнете си платнения френски самолет едва 20 години по-рано…
От 1925 до 1954 г., когато се закрива самолетостроителното производство в България, във фабриките ДАР в Божурище, Държавната самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч и самолетостроителната фабрика „Капрони Български“ в Казанлък, са проектирани 40 прототипа и са произведени около 1000 самолета.
Нека видим още от промишлеността, която “не е имало”:
Цели страници, посветени на българската промишленост в брой на вестник “Таймс” от 1925-та година. Габрово е наречено “българският Манчестър” тъкмо поради развитостта си в тази насока:
А ето и малко продукти от онова време:
Цигари с бандерол “Царство България” от преди масовата насилствена национализация през 1947-ма година. Впечатление прави известната марка “Арда”.
На следващите снимки виждаме, че, освен “Арда”, и цигарите “Слънце” са съществували доста по-отдавна от общоприетото. Отляво – кутия с бандерол от 1946-та година на оригиналната фабрика “Братя Драганови” – Стара Загора, която след национализацията става фабрика “Тракия” на Булгартабак:
Източник 1: http://otioti.info/марки-цигари-от-царство-българия/Източник 2: “Изгубената България”
Мит 3: Начинът на живот на хората е бил примитивен, без битова техника, без модерни условия на живот
Около 1895-та година, в Царския дворец в София, заработва един от първите електрически асансьори в света, марка Schindler. По това време в Европа функционират само още два – един в Айфеловата кула и един в Истанбул:
Следващите снимки са от 1943-та година, в истински цвят. На тях виждаме къпалнята “Мария Луиза” в София, която е разполагала със собствено котелно отделение, което през зимата е затопляло водата в единия от басейните, чрез система от подземни тръби. Проектирана е от кмета, инж. Иван Иванов, който след промените първоначално е осъден от т.нар. Народен съд на смърт, но след година в тъмницата бива освободен, за да проектира язовир “Искър”, а в последствие, също така, язовир “Жребчево”, каскадата „Белмекен – Сестримо“, ВЕЦ „Пасарел“, ВЕЦ „Кокаляне“ и др.
Тази къпалня, разбира се, е била само “утешението” на столичани, че не се намират на морето. Следващата снимка не е от Брайтън или Борнемут, а от градския плаж на Варна през 1939-та:
Из вътрешността на страната още през 20-те години е имало развит СПА туризъм, както личи от специално посветена страница на вестник “Таймс”:
Съвсем не е за подценяване и огромният брой хижи, построени по това време:
Не са липсвали и други видове забавление:
Децата през 30-те години са знаели Мики Маус:
След като отворих темата за отвореността към света на тогавашна България, нека демонстрирам и достъпа на хората до известни световни марки:
На този афиш от 1941-ва година самата компания MAN се хвали с пускането на тролеи нейно производство в Горна баня (тогава далечно предградие на София):
Снимка от центъра на София, на която се вижда градски автобус марка “Мерцедес” към “Х. Димитъръ”, а, също така, реклами на Bayer и Agfa:
И последно на транспортна тематика – БДЖ:
Картини като горната много рязко контрастират с наложената впоследствие представа за, едва ли не, бедстващо население на фона на микроскопично малобройна “буржоазия”. Нека погледнем още снимки, на които не личи хората да живеят в мизерия.
Очевидно е, че към 1940-та година в градовете вече въобще не се разхождат хора в носии, а в модерно европейско облекло.
Но защо не се върнем и по-назад във времето?
Колко на брой дрипави “крепостни селяни” видяхте?
Да, ще ви покажа и снимка на неразвито българско село:
Мит 4: Без комунизма, България щеше да остане без асфалтови пътища
Тази снимка от Годеч (тогава село) от 21-ви август 1939-та година не ни убеждава, че това е така. А, освен всичко, се вижда и че селото е било електрифицирано:
Ако има едно основно съвременно удобство, което дори в Западна Европа е отсъствало в ерата на Втората световна война, то това са именно добрите пътища, особено асфалтови. Прогнозата “Без комунизма, България нямаше да има добри пътища” би следвало да се разбира и като “Без комунизъм, Франция и Бенелюкс няма как да построят добри пътища след 1945-та година”. Дали е вярно – преценете сами.
Тази страница от вестник “Таймс” от 1925-та година, посветена на българската железопътна мрежа, пък, съвсем не убеждава, че Царство България е изоставило строителството на инфраструктура:
Какво ниво на развитие достига Царството?
Трудно е да се оцени нивото на човешко развитие, но ще спомена само някои постижения:
- През 1911-та година Пенчо Славейков завършва част 2 на поемата си “Кървава песен”, заради което произведение година по-късно е номиниран за Нобелова награда. За съжаление, поетът умира преди разглеждането на номинациите.
- През 1912-та маестро Никола Атанасов написва първата българска симфония.
- През 1913-та завършва обсадата на Одрин.
- През 1916-та година е написан маршът “Велик е нашият войник”, а флотът получава първата българска подводница.
- През 1917-та е открит Медицинският университет в София.
- През 1918-та завършва битката при Дойран.
- През 1920-та Иван Вазов получава званията почетен член на БАН, почетен доктор на СУ и държавен орден “Кирил и Методий”. Открит е УНСС.
- През 1922-ра Панчо Владигеров написва рапсодия “Вардар”, а Владимир Димитров – Майстора излага картини от цикъла си „Жътва“.
- През 1934-та тържествено са открити паметникът на връх Шипка и сградата на Ректората на Софийския университет, а Елин Пелин написва “Ян Бибиян на Луната”.
- През 1935-та година, на стадион “Юнак”, България побеждава Нацистка Германия с 2:0 във футболен мач.
- През 1936-та Йордан Йовков написва “Ако можеха да говорят“, а в Свищов е открито Висшето търговско училище. БНР започва национално излъчване. Директор на радиото е Сирак Скитник.
- През 1937-ма физикът, проф. Георги Наджаков, открива фотоелектретите, може би най-голямото откритие на български учен. То е ключово за създаването на фотокопирането. Открита е зала “България”.
- През 1940-та Димитър Талев написва романа “На завой”, заради едно изречение в който, след промените ще бъде изпратен в лагер.
- През 1942-ра студиата на БНР в София са оборудвани с най-модерната техника на Балканите, марка Телефункен. Радио “София” започва да излъчва сигнала на службата „Точно време“ от Астрономическата обсерватория.
Смятам да завърша с една история от тогавашен вестник, която най-добре говори за технологичното ни развитие в началото на 40-те:
Няколко часа в подземията на БНБ
Из “Вестник на вестниците”, март 1941 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.
Ако “Банк де Франс” е пpочута със своето хранилище, което е вдълбано в една грамадна подземна скала и се смята недостигаемо за престъпния свят, днес, това смело може да се каже – хранилището на Българската народна банка е далеч по-сигурно(…)
Ето: около двадесетина стъпала ни въведоха пред вратата на първото хранилище. Тук са касетките, в които всеки гражданин може срещу минимална годишна такса да съхранява ценности, книжа и др. Но имате ли представа как може да се влезе в това помещение? Външната врата е нещо съвършено по техническото си устройство. Тежи 6000 кгр. и се движи на сачмени лагери. От външната страна има няколко преплетени лостове, две грамадни бобини, на които са поставени знаците на шифъра. Тя е с форма на пресечен конус с върха си навътре. Така че когато вратата е затворена, да се допусне, че престъпникът ще може да изреже всички външни лостове и тогава той не би могъл да помръдне вратата, защото тя се държи, за да не падне навън с около 16 железни зъбци, които влизат в стената. За да се отворят тия зъбци ще трябва да се знае шифърът на първата и втората бобини.
След това следват още няколко други по-дребни манипулации. докато този грамаден железен масив може и с една ръка да се отвори. Идва втората преграда: желязна решетка, която се отваря като двукрила врата. Зад тази врата идва третата, невидима, преграда:
ТАЙНСТВЕНИТЕ ЛЪЧИ, КОИТО НЕ ПРОПУЩАТ И МУХА ДА ПРЕХВРЪКНЕ.
Отстрани на входа са поставени няколко специални апарати и няколко огледала. Тия апарати пущат невидими лъчи, които се отражават в огледалата под строго определен ъгъл и по такъв начин, че зад желязната решетка образуват истинска мрежа от невидими лъчи. Достатъчно ще бъде само, както ни заявиха специалистите, да се прекъсне за един миг един от тия невидими лъчи и стражата да се вдигне в тревога… Помислете си сега – би ли могъл през тази врата да мине човек, щом не може да прелети една муха! Може ли да се допусне, че тук ще може да се провре престъпник? Hякои ще кажат: ще прекъснат електрическата енергия и тия механизми и невидими лъчи не ще могат да действуват. И това е предвидено.
БАНКАТА ИМА СПЕЦИАЛНА ДИЗЕЛОВА ЮЗИНА, КОЯТО ЗАПОЧВА АВТОМАТИЧЕСКИ ДА РАБОТИ НА 8-ТА СЕКУНДА СЛЕД ПРЕКЪСВАНЕТО НА ГРАДСКАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ,
и, следователно, всички автомати ще почнат мигновено да работят.”
Както се вижда, свидетелствата от онова време не убеждават, че Царство България е била неразвита за времето си, едва ли не туземна, част от света. Напротив – те по-скоро разказват безкрайно трагичната история на една здрава и напълно устремена в развитието си държава, на която е забранено да съществува. Забранено не толкова от съюзническите бомбардировки – та нали точно тази държава преодолява неимоверно бързо жестоките финансови репарации след Първата световна война. Забранено от завистта и чуждопоклонничеството на малка група вътрешни врагове, които помагат на чужди сили. А изречението, заради което Димитър Талев е изпратен в лагер е:
“И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ…”.
Поредица:
Част IV: Каква щеше да бъде България без комунизма: Хора и Улици
Част III: Каква щеше да бъде България без комунизма: Изгубената естетика
Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството
Част I: Каква щеше да бъде България без комунизма?
