Има опасни професии – от дресьор на ротвайлери до цирков акробат, от експерт по обезвреждане на бомби до полицай под прикритие в южноамерикански наркобанди, от пилот-изпитател до консервативен политик. Да, защото поставени един след друг са доста епизоди, в които “десен” политик (или по друг начин не напълно съобразен с единния фронт на глобализма) се е озовал на прицела на конспирации, “странни” инциденти или луди на свобода.
Дори ако се вземат предвид последните 30 години, т.е., епохата на пост-идеологията, глобализма и единната мисъл, броят на консервативните, популистките, националистическите политици, станали обект на нападения, е значителен, докато от друга страна съвсем не е налице същата, епидемична честота на смъртните случаи, хоспитализациите, или дори само материални заплахи (да не говорим за конспиративните теории около големия брой пътни произшествия, в които активно или пасивно са участвали няколко десни политици – от Найджъл Фараж до Йорг Хайдер, от левичаря Джанлука Буонано до Виктор Орбан по време на посещението му в Щутгарт през май миналата година. … но, разбира се, това са само съвпадения).
И всичко това, докато либералният фронт с всеки изминал ден се оплаква от “фашизъм”, “насилие”, “език на омразата” и разбира се, от “проблема със свободното оръжие” (това, разбира се, се случва само в Америка. Тук, в Италия – за щастие! – те са забранени и всъщност никога не е имало такива неща, като министър-председател да бъде отвлечен от въоръжен командос…).
Ето един списък, непълен, но важен.
Доналд Тръмп
Последният случай в хронологичен ред е и този, който накара добронамерените левичари да преоткрият теорията на конспирацията. Само че, точно както при мемовете, левите не се разбират много добре с теорията на конспирацията и бъркат личния мироглед с фактическата реалност.
И все пак, след като един загинал все още не е погребан, а двама ранени са в болница, много от либералите в САЩ и извън тях продължават да отговарят на интервюта, че стрелбата по Бътлър ще е “инсценировка”, “измама”. С последващото заключение, че “със сигурност е инсценировка, обаче жалко, че фалшивият стрелец не е уцелил наистина целта”.
Шиндзо Абе
На 8 юли 2022 г. бившият японски министър-председател Шиндзо Абе е убит с два изстрела по време на предизборен митинг. Абе беше водещата фигура в опита за консервативно възраждане на империята, с политики за демографско развитие без отваряне към имиграцията и преоткриване на националните традиции. Той също така отвори възможността за преразглеждане на конституцията, което да върне пълния суверенитет на страната дори в областта на отбраната.
В момента в Япония има правителство, което изглежда донякъде чувствително към отварянето на границите за имиграцията и е увеличило военните разходи, но без онази неприятна претенция от времето на Абе за политическа независимост на страната. Интересно е, че сегашният министър-председател Фумио Кишида също е бил мишена на неуспешен опит за убийство на 15 април 2023 г., но размитите мотиви на атентатора, хвърлил по него тръба с експлозив, изглеждат изцяло лични.
Роберт Фицо
На 15 май 2024 г. министър-председателят на Словакия Роберт Фицо е прострелян четири пъти в торса от някой си Юрай Чинтула. За щастие той оцелява след нападението, въпреки особено тежкото състояние, в което се намира. Фико, дългогодишен политик, е един от основните стълбове на Вишеградския фронт: критичен към Европа и враждебно настроен към преразпределението на имигрантите, особено на мюсюлманите.
Той също така поддържа отлични отношения с Унгария на Орбан. След като се възстанови от медикаментозна кома, той се подигра с левите медии и опозицията с гръмкото “Съжалявам, че оцелях, но се върнах”. Особено интересен е профилът на атентатора, даден от тези медии, които го представиха като “поет”, “пацифист” и “ненасилник”. Липсваше само “светец наведнъж”.
Пим Фортюин
Странна личност, Пим Фортюин смята, че Нидерландия трябва да затвори границите си за имиграция и най-вече да се противопостави на националната си идентичност на исляма.
Той е убит на 6 май 2002 г. от фанатичния природозащитник, активист за защита на животните и веган Фолкерт ван дер Грааф, който действал “в защита на нидерландските мюсюлмани”. Мюсюлманското население на Холандия нараства от 1% през 70-те години на миналия век до близо 5% през 2000 г.
Стив Скалис
Републиканският конгресмен от италиански произход Стив Скалис е застрелян по време на бейзболен мач на 14 юни 2017 г. от Джеймс Ходжкинсън – ляв екстремист, вече известен на правоприлагащите органи за домашно насилие. Профилът на Ходжкинсън е като на идеалния Манджурски кандидат: собственик на малък бизнес с няколко дребни присъди, той е затворил бизнеса си шест месеца преди атентата и се е свел до това да живее като бездомник в колата си, радикализирайки се в омраза срещу Тръмп и републиканците – омраза, проявявана в социалните медии и в медиите.
По време на нападението срещу Скалис Ходжкинсън е прострелян смъртоносно от полицията. За разлика от него Скализ е безкомпромисен консервативен политик: противник на имиграцията, ЛГБТ (и т.н. и т.н.) инстанциите, контрола върху оръжията и климатичната истерия. Един университетски преподавател, коментирайки нападението, заяви: “нека белите хора, по дяволите, умрат”.
Жаир Болсонаро
Наричан “Тръмп на Бразилия”, на 6 септември 2018 г. Болсонаро е намушкан с нож от ненормален мъж по време на предизборен митинг в Жуиз де Фора. Нападението предизвиква кръвоизлив в червата му, като за щастие е спрян навреме.
Болсонаро, въпреки че политиката му в много отношения беше в противоречие с диктата на глобализма, беше силно атакуван в страната и чужбина само заради това, че е “десен”. Забележително е, че веднага след като беше свален от власт със завръщането на Лула в Бразилия, прокурорите се впуснаха да го отстраняват завинаги от политическия живот на Бразилия.
Дейвид Амес
По-малко късмет имаше Дейвид Антъни Андрю Амес, който беше намушкан с нож от сомалиец на 15 октомври 2021 г. Депутат от Консервативната партия в долната камара на парламента в Лондон, Амес нямаше особено остър профил: активист за правата на животните, по принцип противник на абортите и консерватор, той гласува през 2003 г. в подкрепа на нахлуването в Ирак, но по-късно съжалява за този избор.
Вместо това през 2013 г. той се противопостави на британската интервенция срещу Сирия. Приятелството му към Израел и евреите обаче му спечелва омразата на неговия убиец – радикализиран “самотен вълк” на име Али Харби Али, симпатизант на ИДИЛ. Амес е почти неизвестен в чужбина, особено в сравнение с Джо Кокс, депутатката от Лейбъристката партия, чието убийство от ръката на луд мъж беше използвано като пропагандно средство в навечерието на референдума за Брекзит на 16 юни 2016 г.
Силвио Берлускони
По време на митинг в Милано на 13 декември 2009 г. Силвио Берлускони е силно ударен в лицето от тежък сувенир с формата на Миланската катедрала, хвърлен от Масимо Тарталия. Берлускони се е наслаждавал на реката от хора в края на митинга и е бил брутално ранен.
Неговото изражение на болезнена изненада в моментите непосредствено след нападението и реакциите на най-радикално настроената срещу Берлускони част от общественото мнение са една от най-показателните фотографии на климата на омраза, създаден срещу консервативните политици. Това дори не е първият случай, в който Кав. е бил нападнат. На 31 декември 2004 г. млад мъж от Мантуа хвърля по него статив за фотоапарат, докато той се разхожда на площад “Навона” в Рим, и го удря във врата.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “Centro Studi Machiavelli”
