fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

ВЕИ и фосилните горива – една неочаквано топла връзка #Годишникъ2019

Време за четене: 5 мин.

През 1992 г. в Рио де Жанейро бе подписана Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, а през 1997 г. – Протоколът от Киото, с който развитите страни са самозадължиха да ограничават въглеродните си емисии, тоест изгарянето на фосилни горива. Останалата част от света се присъедини към политическия процес с подписването на Парижкото споразумение през 2015 г. Така богати и бедни се обединиха като междувременно избраха и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като основен заместител на фосилните. Резултатите до момента: Пълен провал!

Да, ВЕИ излетяха в небесата – от 1997 г. до днес светът инвестира 2.5 трилиона долара в инсталирането над 1.1 терават фотоволтаични панели и вятърни генератори. Други трилиони заминаха за субсидиране на тарифите за изкупуване, свързване и надграждане на преносната мрежа. Почти 500 гигавата слънчеви колектори вече топлят водата на милиони потребители, а около 100 гигавата нови централи на биомаса, отпадъци и геотермална енергия разнообразяват ВЕИ пейзажа. Това прилича на революция, нали?

Не съвсем, защото царят е още на власт. От 1997 до 2018 г. делът на нисковъглеродните източници на енергия в глобалното потребление се е увеличил от 13.1% до 15.3%, като само 2.7% са от слънце и вятър. В това време изгарянето на фосилни горива и съответните емисии на СО2 са се увеличили с около 50%. Глобалното енергийно потребление през 2018 г. е нараснало с 390 mtoe (millions of tonnes of oil equivalent) спрямо 2017 г. като 276 от тях са осигурени от ръст на фосилните горива. Тоест, резултат практически няма – светът всъщност става все по-зависим от тях!

Множество причини водят до този провал, но основната се корени в самата природа на енергията от слънце и вятър – в отсъствието на евтини технологии за мащабно складиране, тя е практически неконтролируема. Централизираната електроенергийна система е много просто устроена. Тя има нужда от два типа мощности: а) базови – работят непрекъснато и осигуряват цялата енергия за минималното потребление и б) върхови – включват се само, за да покрият пиковете. Първите обикновено са ядрени и въглищни централи, а вторите – газови или ВЕЦ. Балансът между производство и потребление е ежесекунден – ако те се разминат, настъпва срив. Слънцето и вятърът нямат място в тази структура, защото няма гаранция кога и колко точно енергия ще вкарат в системата. Затова основният механизъм за тяхното промотиране е използването на енергията им в мрежата с предимство пред всички други източници без значение дали в конкретния момент има нужда от нея или не.

Крайните въздействия от това изкривяване за енергийната система са ужасяващи – огромна неефективност, гигантска нужда от нов преносен капацитет и студен резерв, непрекъсната игра на котка и мишка в мрежата и накрая – ръст на цените, който възпрепятства проникването на електричеството в индустрията, отоплението и транспорта. Защото хората естествено избират по-евтините фосилни горива или дърва.

ВЕИ всъщност са най-добрият приятел на фосилните горива, защото колкото повече навлизат в една енергийна система, толкова по-жизненоважна е нуждата от подсигуряваща мощност на газ или въглища. Примерът Германия най-ярко изобразява този ефект. В периода 2002-2018 г. инсталираната мощност на слънце и вятър бурно расте – от 12 на 104 GW. Въпреки, че енергийното потребление не се изменя особено, инсталираната мощност от фосилни горива не намалява – даже расте от 74 на 79 GW. Централите на биомаса, които се водят ВЕИ и „въглеродно-неутрални“, но всъщност изгарят огромни количества дървесина и отделят повече СО2 + замърсители на единица произведена енергия от въглищата, растат от 1 до 8 GW. Да, ВЕИ вече произвеждат почти 50% от тока в страната, но цената му отдавна надхвърля 30 цента на киловатчас и няма луд, който да желае да го използва – делът на електричеството в крайното енергийно потребление стагнира около 21%, колкото е и на глобално ниво. Всичко останало си остава фосилни горива и дървесина.

Нетният ефект за фосилните горива и въглеродните емисии е изключително любопитен. В периода 2014-2017 г. в ЕС наблюдаваме перфектната корелация – всеки 10% ръст на производството на ВЕИ енергия е случват успоредно с 1% ръст на СО2 емисиите от изгаряне на горива. Това се промени през 2018 и 2019 г. заради ниския икономически ръст и съответно спад в енергийното потребление.  

Ако се върнем назад в историята, ще видим, че периодът на най-бърза декарбонизация на енергийното потребление е отпреди климатичните политики – от 1973 до 1995 г. Благодарение над 90% на ядрените централи, делът на нисковъглеродните енергийни източници в глобалното потребление тогава нараства повече от два пъти – от 6.1% до 13.1%. Те буквално унищожават старата въглищна и нефтена енергетика в много страни, а в някои – Франция, Белгия, Швеция – за десетилетие достигат до над 50% дял в електропроизводството. И всичко това при най-добрите показатели за чистота и безопасност на единица произведена енергия.

За съжаление няколко фатални инцидента, особено катастрофата в Чернобил, дават достатъчно емоционални аргументи на противниците й и ядрената енергетика буквално спира. Дори появата на климатичните политики след 1997 г. и нововъзникналата нужда от още по-масово и спешно внедряване на нисковъглеродна енергия не я спасяват. За нов спасител на света са обявени ВЕИ, докато ядрената стагнира около 300 GW въпреки доказания си ефект върху ограничаването на фосилните горива.

Много ВЕИ приложения имат смисъл и биват използвани на пазарна основа и без никакви субсидии още днес – затопляне на вода, захранване на острови, отдалечени селища, мини, нефтени кладенци и други. Слънцето и вятърът обаче няма как бързо и напълно да изместят надеждните и контролируеми източници с висока енергийна плътност в централизирана енергийна система. Неизбежното разрастване на електропреносните мрежи, които захранват регионите с висок стандарт на живот, е възможно само при растящо потребление на конвенционална енергия. Няма известна магия, която може да промени това, докато не открием начин за складиране на електричество, който е много пъти по-евтин и изискващ по-малко материален ресурс от наличните батерии.

ВЕИ всъщност бетонират нуждата от фосилни горива – само с тях мечтаната декарбонизация е невъзможна!


Всички материали от Годишникъ 2019 може да откриете тук

Хартиеното издание може да закупите тук

Споделете чрез

Предишен