Иван Стамболов

Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.

След интервюто на Трифонов

Нека за миг си представим, че светът, в който живеем, е логичен и че българският електорат е адекватен. Ако допуснем тези две предположения, то след интервюто на Станислав Трифонов за БНТ миналата седмица, измислената му партия би трябвало да се…

ПрочетиСлед интервюто на Трифонов

Един от многото проблеми на бъдещите коалиции, за който никой не говори

Никой не иска да се коалира или дори само да подкрепи БСП за кабинет, така че и третият мандат ще се окаже пропилян. Последните надежди за редовно правителство угаснаха след петъчното интервю на Слави Трифонов за БНТ. Само аз ли…

ПрочетиЕдин от многото проблеми на бъдещите коалиции, за който никой не говори

Талибан да се наричам първа радост е за мене

Всички се вайкат за Афганистан, но колцина си дават сметка, че той е продукт на политиката на една цивилизация, част от която сме и ние? Една свободолюбива, индивидуалистична и същевременно надрусана цивилизация. Берем своите си плодове, а което е по-налудничаво…

ПрочетиТалибан да се наричам първа радост е за мене

Смъртните грехове в контекста на политиката

Има различни възгледи за света като цяло и в частност за отделни негови части като, да речем, историята. Тъй като сме демократи, тъй като сме толерантни, тъй като подобно на Волтер сме готови да умрем за правото на другия свободно…

ПрочетиСмъртните грехове в контекста на политиката

Капанът на санкюлотите

Не мога да се отърся от тягостното усещане, че сме забравили каква е истинската цел на политиката. Може би заради това не можем да си подредим мислите в тези тревожни времена, когато два последователни парламента не образуват правителство. Защо бе,…

ПрочетиКапанът на санкюлотите

Какво ни остана от демокрацията?

Всеки следващ се хвърля към властта, разтревожен че демокрацията е в опасност и убеден, че само той е в състояние да я спаси. Аз пък не съм съвсем сигурен, че демокрацията изобщо е все още жива. С какво от нея…

ПрочетиКакво ни остана от демокрацията?

Политиката като битка между доброто и злото

Как така! Нима в нашия модерен, глобален и толерантен свят политиката не е благородно съревнование между различни носители на доброто, съревнование между един вид добро и друг вид добро? Нима в политиката е останало някакво място за зло при цялата…

ПрочетиПолитиката като битка между доброто и злото

Простотията и лошотията народни

Пак имаме парламент. Не съм сигурен дали заслужава да бъде наречен Парламент 46 или 45½ е по-близо до истината. Скучно е да се говори за него, защото е същият като предишния, а за предишния, струва ми се, каквото можеше да…

ПрочетиПростотията и лошотията народни

Проблеми на неслучващото се изчегъртване

През последните 151 години – от Фермана на Абдул Азис за Екзархията, та чак до печалното 45 Народно събрание, което не успя да образува правителство, България все изчегъртва нещо и някого. Най-напред изчегъртахме Вселенската патриаршия през 1872 или по-скоро ние…

ПрочетиПроблеми на неслучващото се изчегъртване

Загадъчното битие на партиите под чертата

Защо пък „загадъчно“? Ами, защото „загадъчно“ е красива и обещаваща дума, която стимулира фантазията, пък и във всяко неосъществено нещо, включително и в партия, неуспяла да влезе в парламента, се таи и капка загадъчност редом с трагизма. И тъй като…

ПрочетиЗагадъчното битие на партиите под чертата